— Ако отзад на камиона има брезентова завеса, може би ще е по-добре да се влезе отстрани. Задният капак може да е свързан с граната.
Кабаков кимна.
— Утре кажи това на командира на екипа. В момента Рейчъл отпуска една униформа, за да не ти е тясна. И аз не ги харесвам, но държа да я облечеш. Ако започне престрелка, по-добре да изглеждаш като другите.
— Тъй вярно.
— Корли ще те вземе в девет без петнайсет. Ако се мотаеш в клуб „Хотси-Тотси“ след един през нощта, ще науча.
— Тъй вярно.
В Ню Орлиънс удари полунощ. Неоновите лампи по улица „Бърбън“ мъждукаха в мъглата. Дирижабълът на „Олдрич“ висеше високо над моста на Мисисипи и мъглата се стелеше под него. На командното табло седеше Фарли. Големи светлинни букви се плъзгаха по двете страни на въздушния кораб.
В стаята на хотел „Феърмонт“, два етажа над дирижабъла, Далия Айяд изтръска термометъра и го сложи в устата на Майкъл Ландър. Той беше изтощен от пътуването от Ню Джърси. За да избегнат летище „Ню Орлиънс Интернешънъл“, където можеха да познаят Далия, летяха със самолет до Батон Руж и пристигнаха в Ню Орлиънс с взета под наем кола. Ландър през цялото време лежа на задната седалка. Сега беше блед, но с бистри очи. Тя погледна термометъра. Нямаше температура.
— По-добре иди и провери камиона — каза той.
— Експлозивът или е там, или го няма, Майкъл. Ако държиш да проверя, разбира се, ще отида, но колкото по-малко се разхождам по улиците…
— Права си. Или е там, или го няма. Униформата ми в ред ли е?
— Закачих я в гардероба. Изглежда добре.
Поръча да донесат в стаята им горещо мляко и го даде на Ландър с леко приспивателно. След половин час той заспа. Далия Айяд не спеше. При тази слабост на Ландър беше длъжна утре да лети с него, дори ако това значеше да оставят част от бомбата на земята. Можеше да му помогне да издигне дирижабъла и да скачи детонатора. Налагаше се.
Като осъзна, че утре ще умре, тя заплака, заплака за себе си. След това умишлено извика болезнените спомени от бежанския лагер. Видя пред очите си мъчителната агония на майка си — слаба, трийсет и пет годишна жена, която се гърчеше в парцаливата палатка. Далия беше на десет години и не можеше да й помогне с нищо, освен да гони мухите от лицето й. В света имаше толкова много страдание. Собственият й живот беше нищо, нищо. Скоро се успокои, но не заспа до сутринта.
В „Роял Орлиънс“ Рейчъл Бауман седеше пред тоалетката и решеше косата си. Кабаков пушеше, легнал на кревата, и я наблюдаваше. Обичаше да гледа как светлината блести в косите й, когато се реши. Обичаше малките трапчинки, които се появяваха по гърба й, когато го извиваше назад да разтърси косата над раменете си.
— Дейвид, след утрешния ден колко още ще останеш тук?
— Докато намерим експлозивите.
— А онези двамата, жената и американецът?
— Не знам. Вероятно ще успеят да арестуват жената. Тя не може да направи нищо без експлозива. Когато го намерим, ще трябва да отведа Фазил в Израел да го съдят за Мюнхен.
Беше спряла да го гледа.
— Рейчъл?
— Да.
— Знаеш ли каква нужда има Израел от психиатри? Ще се смаеш, като научиш колко луди евреи има. А през лятото и християни. Познавам един арабин в Ерусалим, който им продава парчета от истинския Христов кръст, които получава, като начупва…
— Ще поговорим за това, когато не си толкова погълнат от други неща и можеш да бъдеш по-конкретен.
— Ще поговорим утре вечер в „Антоан“. Стига приказки и четкане на коси. Искам да бъда по-конкретен.
Лампите в стаите на „Роял Орлиънс“ и „Феърмонт“ угаснаха. Наоколо дремеше старият град. Ню Орлиънс беше виждал всичко.
Двадесет и шеста глава
Сутринта на дванайсети януари, неделя, изгряващото слънце очерта с огнено сияние силуетите на хоризонта на Ню Орлиънс. Майкъл Ландър се събуди рано. Цяла нощ беше сънувал китовете и за момент не можа да се сети къде се намира. След това си спомни, изцяло и изведнъж. Далия седеше на стола с отметната назад глава и го наблюдаваше през полузатворени клепачи.
Той стана предпазливо и отиде до прозореца. Разположените от изток на запад улици тънеха в потоци розовозлатиста светлина. Над кълвящата се по земята мъгла видя просветляващото небе.
— Ще бъде ясно — каза той.
Набра метеорологичната служба на летището. Очакваше се североизточен вятър със скорост от петнайсет до двайсет възела. Благоприятна прогноза. Попътен вятър от летище „Лейкфронт“ до стадиона. С надут до края двигател можеше да постигне с дирижабъла скорост шейсет възела.