Лицето на Рейчъл беше подпухнало, очите й — зачервени и сухи. Беше изплакала всичките си сълзи на леглото в „Роял Орлиънс“, вкопчена в една риза на Кабаков, напоена с мириса на пурите му.
Вятърът на брега беше студен. Мошевски наметна Рейчъл с якето си, което я покри до коленете.
Най-сетне катерът-водач наду еднократно и дълго сирената си. Полицейската флотилия заплува по течението с празните драги. Остана само реката, потънала във величествен покой, понесла се към морето. Рейчъл чу силен, сподавен звук от Мошевски, който извърна лице. Тя притисна буза до гърдите му, вдигна ръце, прегърна го, докъдето можа, и нежно го потупа. Усещаше горещите сълзи, които капеха в косите й. След това го взе за ръка и го поведе по брега, сякаш водеше малко дете.