Выбрать главу

След това взе от камбуза един от големите чували за отпадъци и го занесе през празната каюткомпания към предната стълба на палубата. Преметна чувала през раменете си, като серапе и заподсвирква през зъби, а стъпките му гръмко отекваха в пасажа. Внезапно чу лек шум зад себе си. Лармосо спря и се заслуша. Вероятно идваше от стареца при котвата, който се разхождаше по палубата над главата му. Лармосо прекрачи прага на каюткомпанията, влезе в пасажа и заслиза по металните стъпала към нивото на предния трюм. Вместо обаче да влезе в трюма, той силно затръшна вратата му, застана до перилото в основата на стълбата и се загледа нагоре към вратата в началото на тъмните стъпала. Пистолетът „Смит & Уесън“ с пет патрона беше като играчка в големия му юмрук.

Докато гледаше, вратата на каюткомпанията се отвори и малката зализана глава на Мухамад Фазил бавно се показа като главата на дебнеща змия.

Лармосо стреля, звукът от изстрела отекна невероятно силно в металните стени, а куршумът одраска с писък перилата. Втурна се в трюма и затръшна вратата зад себе си. Започна да се поти и докато чакаше в мрака, смрадта от тялото му се смеси с миризмите на ръжда й студена смазка.

Стъпките, слизащи откъм каюткомпанията, бяха бавни и равномерни. Лармосо знаеше, че Фазил се опира с едната ръка на парапета, а с другата държи пистолет, насочен към затворената врата. Лармосо клекна зад един сандък на четири метра от вратата, през която трябваше да влезе Фазил. Времето работеше за него. Екипажът може би скоро щеше да се върне. Помисли за сделките и извиненията, които да предложи на Фазил. Нямаше да успее да го разколебае. Оставаха му четири патрона. Щеше да убие Фазил, когато се покажеше на прага. Реши го твърдо.

За миг каюткомпанията остана тиха. След това изрева „Магнум“-ът на Фазил, куршумът проби вратата и из трюма се разлетяха метални стърготини. Лармосо стреля в затворената врата, трийсет и осемкалибровият куршум леко одраска метала. Продължи да стреля, когато вратата се отвори и вътре се хвърли тъмна сянка.

Докато изстрелваше последните куршуми, Лармосо видя в отблясъците от дулото, че е улучил възглавницата на дивана в каюткомпанията. Затича се през тъмния трюм към предната му част, като се препъваше и ругаеше.

Трябваше да вземе пистолета на Хасан и да убие с него Фазил.

Лармосо се движеше доста пъргаво за едрото си тяло, а и познаваше разположението на трюма. За по-малко от трийсет секунди стигна до вратата на отделението и започна да се опитва да го отключи. Вонята, която го блъсна отвътре, почти го задуши. Не искаше да се издаде, като запали фенерче, и започна да лази в тъмнината по пода, като го опипваше и тихо си мърмореше под носа. Блъсна се в сандъците и ги заобиколи, без да се изправя. Ръката му докосна обувка. Лармосо продължи опипом нагоре по крачола и стигна до корема. Оръжието не беше в колана. Провери и от двете страни. Напипа ръка, усети, че тя се движи, но не откри оръжието, докато то не избухна в лицето му.

Ушите на Фазил звънтяха и трябваше да минат няколко минути, преди да долови дрезгавия шепот от предното отделение.

— Фазил! Фазил!

Партизанинът освети с фенерче отделението, малки крака затрополиха, уплашени от яркия лъч. Фазил го задържа върху кървавата дупка, останала от лицето на Лармосо, легнал по гръб в смъртта си, и влезе.

Коленичи и взе в ръце разръфаната от плъховете глава на Али Хасан. Устните му се движеха.

— Фазил.

— Справи се добре, Хасан. Ще извикам лекар.

Фазил виждаше, че положението му е безнадеждно.

Хасан, подпухнал от перитонит, беше отвъд спасението. Но Фазил можеше да отвлече някой лекар половин час преди отплаването на „Летиша“ и да го принуди да дойде. Щеше да го убие, когато излезеха в открито море, преди да стигнат Ню Йорк. Хасан го заслужаваше. Беше въпрос на хуманност.

— Хасан, ще се върна, след пет минути с лекарства от аптечката. Ще ти оставя светлината.

Слаб шепот.

— Изпълних ли дълга си?

— Напълно. Дръж се, стари приятелю. Ще ти донеса морфин, а после ще отида за лекар.

Фазил опипваше с крака пътя си в тъмния трюм, когато пистолетът на Хасан гръмна зад гърба му. Спря се и опря глава в студената стена на кораба.