— Тук не става дума за заслуги, другарю. Въпросът се свежда до контрол. Моето тяло е инструмент за поддържането на този контрол. Ако пистолетът беше по-ефикасен, щях да използвам него.
Наджир кимна одобрително. Знаеше, че тя говори истината. Далия бе помогнала при обучението на тримата японски терористи, които нанесоха удар на телавивското летище „Лод“, където избиха случайно изпречили се на пътя им хора. Първоначално японците бяха четирима. Единият се разколеба по време на тренировките и пред очите на останалите Далия му пръсна черепа с шмайзера си.
— Сигурна ли си, че съвестта му няма да проговори внезапно и да те издаде на американските власти? — настоя с въпросите си Али.
— И какво ще научат, ако това стане? — попита тя. — Аз съм дребна риба. Ще се доберат до експлозивите, но американците и сега разполагат с предостатъчно, както много добре ни е известно.
Последните думи целяха да събудят вниманието на Наджир и тя видя как той рязко вдигна поглед към нея.
Израелските терористи почти неизменно използваха американски пластични експлозиви марка C-4. Наджир си спомни как изнесе тялото на брат си от разрушения апартамент в Бандум, след което се върна да потърси краката му.
— Американецът се обърна към нас, защото имаше нужда от експлозиви. Това ти е известно, другарю — продължи Далия. — И пак ще ни потърси за друго. Ние не влизаме в противоречие с политическите му убеждения, защото той просто няма такива. А и понятието „съвест“ не е приложимо към него в обикновения смисъл на думата. Той няма да ме предаде.
— Нека му хвърлим още един поглед — обади се Наджир. — Ти, другарко Далия, го познаваш в една светлина. Нека ти го покажа сега при други обстоятелства. Али!
Абу Али нагласи върху масата шестнайсетмилиметров кинопрожектор и изгаси светлините.
— Получихме материала наскоро от наши източници в Северен Виетнам, другарко Далия. Филмът е бил показан веднъж по американската телевизия, но това е станало, преди ти да се настаниш във Военния дом. Затова едва ли си го гледала.
Началото на лентата с размазани цифри запремига по стената, откъм високоговорителя се разнесе неясен шум. Докато филмът набираше скорост, звуците станаха по-стройни и зазвуча химнът на Демократична република Виетнам, а квадратчето светлина на стената се превърна във варосана стая. На пода седяха двайсетина американски военнопленници. В кадър се появи поставка с прикрепен микрофон. Към поставката с бавна стъпка се приближи висок мършав мъж. Беше облечен в торбеста военнопленническа униформа, чорапи и сандали с каишка между пръстите. Едната му ръка оставаше скрита в гънките на горнището, другата беше върху бедрото му, докато той се покланяше на официалните посетители в предната част на стаята. Обърна се към микрофона и бавно заговори:
— Казвам се Майкъл Ландър, мичман от американските военноморски сили, пленен на десети февруари 1967 година, докато бомбардирах болница за цивилни лица близо до Нин Бин… Нин Бин. Макар доказателствата за моите военни престъпления да са безспорни, Демократична република Виетнам не ми въздаде полагаемото ми се наказание, а ми демонстрира страданията, причинени от американските военни престъпления от типа на моето и други… и други. Съжалявам за извършеното. Съжалявам, че убивах деца. Призовавам народа на Съединените щати да сложи край на тази война. Демократична република Виетнам не храни враждебни чувства към американския народ, а към главния подпалвач на войни, който е на власт. Срамувам се от това, което извърших.
Камерата отстъпи и се фокусира върху останалите пленници, седнали като съсредоточени ученици в клас, внимаващи лицата им да не издадат нещо. Филмът завърши така, както започна — с националния химн.
— Твърде тромаво — обади се Али, чийто английски бе почти безпогрешен. — Ръката му явно е била завързана.
По време на прожекцията не беше откъснал поглед от Далия. Очите й се бяха разширили за секунда при първия едър план на мършавото лице. Иначе лицето й остана каменно.
— Бомбардировка на болница — произнесе замислено Али. — Ето значи какво е минало през главата му.
— Бил е заловен, докато пилотирал спасителен хеликоптер — поясни Далия. — Опитвал се да върне екипажа на свален „Фантом“. Чели сте доклада ми.
— Четох това, което той ти е казал — рече Наджир.
— Той ми казва истината. Отдавна е надраснал лъжата. Два месеца живях с него и знам.