Фарли се приближи към тях.
— Вие двамата тук ли ще прекарате нощта?
Далия глуповато се усмихна.
— Толкова е интересно.
— Да.
Фарли се ухили, намигна им и се отдалечи.
Когато тръгнаха да се прибират от летището с колата, лицето на Далия бе порозовяло, а очите й блестяха.
От самото начало беше дала да се разбере, че не очаква никакви изпълнения от страна на Ландър, когато останеха насаме в къщата. Но внимаваше и да не покаже някакво отвращение от него. Поведението й говореше, че тялото й присъства само защото е по-удобно да го вземе със себе си. Физически се отнасяше към Ландър с такава почтителност, за каквато на английска нямаше точна дума. И се държеше много, много внимателно.
По деловите въпроси обаче беше коренно различна. Ландър бързо схвана, че не може да я смае с изключителните си технически познания. Трябваше да й обясни плана си до най-малките подробности, минута по минута, като междувременно изясняваше термините. Тя проявяваше несъгласие обикновено когато ставаше дума за подхода към хората и той откри, че е извънредно проницателна в преценките си и има голям опит с поведението на изплашени мъже и жени в екстремни ситуации. Дори когато беше непреклонна в несъгласието си, нито веднъж не подчерта становището си с движение на тялото или изражение на лицето, изразяващи нещо друго освен съсредоточеност.
Когато техническите проблеми поне на теория бяха решени, Далия разбра, че най-голямата опасност за проекта на Ландър е неговата личностна неустойчивост. Приличаше на великолепна машина, управлявана от дете със склонност към убийство. Ролята й трябваше да става все по-покровителствена. В тази област невинаги можеше да пресмята, налагаше се и да чувства.
С течение на времето започна да споделя с нея за себе си — безобидни неща, които не му причиняваха болка. Понякога вечер, малко пийнал, не спираше да роптае срещу несправедливостите във флотата, докато най-сетне й писваше, и късно след полунощ се качваше в стаята си, като го оставяше да ругае пред телевизора. И изведнъж, една нощ, както седеше на ръба на леглото му, той й поднесе като дар една история. Разказа й как за първи път видял дирижабъл.
Бил осемгодишно дете с импетиго на коленете и стоял на празното игрище в провинциалното училище, когато вдигнал глава и видял въздушния кораб. Сребрист, носещ се плавно на вятъра, той плувал над училищния двор, а във въздуха след него оставали малки предмети, които бавно се спускали към земята — захарни пръчки на малки парашутчета. Майкъл се завтекъл след него и тичал, докато можел да остане в сянката му. Другите деца се боричкали за лакомствата. Стигнал до разораната земя в края на двора и сянката се отдалечила, като се къдрела по браздите. Ландър, който носел къси панталонки, паднал и откъртил струпеите от коленете си. Изправил се и гледал дирижабъла, докато изчезнал от погледа му, със струйки кръв по краката и захарна пръчка с парашутче в ръка.
Докато говореше, погълнат от разказа си, Далия, без да спира да слуша внимателно, се изтегна на леглото до него. Тогава той се върна при нея. Светлината и чудото на онзи ден още играеха по лицето му.
След това спря да се стеснява. Тя изслуша ужасното му желание и го прие като свое. Дари му тялото си. Не с попарени очаквания, а с изобилстваща благосклонност. Не виждаше нищо грозно в него. Вече чувстваше, че може да й каже всичко, и започна да се разтоварва — изливаше върху нея нещата, които не можеше да каже на никого, дори на Маргарет. Най-вече на Маргарет.
Далия слушаше със съчувствие и съпричастен интерес. Никога не показа и следа от отвращение или погнуса, въпреки че се научи да бъде нащрек, когато говореше за определени неща, защото внезапно можеше да се разгневи на нея за оскърбления, нанесени му от други. Далия трябваше да познава Ландър и го изучи добре, по-добре от всички, които имаха възможност да го опознаят, включително и от комисията, която беше разследвала последните му действия. Следователите трябваше да разчитат на купища снимки и документи, свидетелите им се държаха сковано. Далия чу всичко от устата на чудовището.
Вярно, че изучи добре Ландър, за да го използва, но пък кой слуша на вятъра? Би могла да направи много за него, ако целта й не беше убийство.