Изключителната му откровеност и собствените й логически заключения я снабдиха с много прозорци към миналото му. През тях наблюдаваше как се кове оръжието й…
Общообразователно училище „Уилет-Лорънс“, селско училище между Уилети Лорънс, Южна Каролина, втори февруари 1942 година.
— Майкъл, Майкъл Ландър, ела на дъската и прочети съчинението си. Искам много да внимаваш, Бъди Айвс. И ти, Джуниър Аткинс. И двамата се забавлявате, докато Рим гори. На шестседмичните контролни класът ще се раздели на овце и кози.
Налага се да вика Майкъл още два пъти. Той е учудващо дребен, когато тръгва по пътеката между чиновете. „Уилет-Лорънс“ няма ускорена програма за надарени деца. Вместо това Майкъл „прескача“ напред. Той е осемгодишен и е в четвърти клас.
Бъди Айвс и Джуниър Аткинс са дванайсетгодишни и са прекарали предишното междучасие, като са топили главата на един второкласник в тоалетната чиния. Сега внимават много. В Майкъл. Не в съчинението му.
Майкъл знае, че трябва да плати. Изправен пред класа в торбестите си къси панталонки, единствени в класната стая, четящ едва чуто, той знае, че трябва да плати. Надява се това да стане на игрището. Предпочита да го бият, вместо да го давят в тоалетната.
Бащата на Майкъл е свещеник, а майка му е фактор в родителския комитет. Той не е мило и привлекателно дете. Мисли, че у него има нещо ужасно лошо. Защото, откак се помни, е преизпълнен със страховити чувства, които не може да разбере. Все още не може да разпознае гнева и самоомразата. Носи постоянна представа за себе си като за глезено малко момченце в къси панталонки и я ненавижда. Понякога гледа как другите осемгодишни момчета играят на каубои в храстите. Няколко пъти и той се опитва да играе, вика „бум-бум“ и опъва показалец. Усеща се пълен глупак. Другите разбират, че не е истински каубой и не вярва в играта.
Отива при съучениците си, единайсет и дванайсетгодишни. Делят се на отбори, ще играят футбол. Застава в групата и чака. Няма нищо лошо в това да те изберат последен, стига да те изберат. Остава сам между отборите. Не го искат. Наблюдава кой отбор е избирал последен и отива при другия. Представя си как изглежда, като се приближава. Вижда покритите си със струпеи колене под късите панталонки, знае, че ги обсъждат зад гърба му. Обръщат му гръб. Той не може да ги моли. Тръгва си с пламнало лице. На червеното игрище няма къде да се скрие.
Като южняк Майкъл е дълбоко повлиян от кодекса на поведение. Истинският мъж се бие, когато го оскърбят. Истинският мъж е здрав, напорист, честен и силен. Може да играе футбол, обича да ходи на лов и не разрешава да се говори лошо за жените, въпреки че между приятели ги обсъжда с пиперливи думи.
В детска възраст кодексът без покритие може да те съсипе.
Майкъл се е научил да не се бие с дванайсетгодишните, ако може да го избегне. Наричат го страхливец. Той им вярва. Може да се изразява разбираемо и още не се е научил да го прикрива. Казват му, че е лигльо. Той допуска, че и това е вярно.
Вече е прочел съчинението си. Предусеща лошия дъх на Джуниър Аткинс върху лицето си. Учителката заявява, че Майкъл е „добър гражданин на класа“. Не разбира защо извръща лице от нея.
Десети септември 1947 година, футболното игрище зад училището „Уилет-Лорънс“.
Майкъл Ландър отива да играе футбол. Вече е в десети клас и излиза без знанието на родителите си. Усеща, че е длъжен да го върши. Има нужда от доброто чувство, което съучениците му изпитват към спорта. Любопитен е спрямо себе си. Футболният екип го прави прекрасно безличен. Когато е с него, сам не се забелязва. В десети клас е късно момче да започва да се учи на футбол и има много да наваксва. За негово учудване играчите проявяват търпение. След няколко дни предупреждения и заплахи разбират, че макар и наивен по отношение на играта, той е готов на всичко и иска да се учи от тях. Това трае една седмица. Родителите му научават, че ходи да играе футбол. Те мразят треньора, безбожник, за когото ходят слухове, че държи алкохол в дома си. Преподобният Ландър е станал член на училищното настоятелство. Семейство Ландър се запътва към игрището с колата. Майкъл не ги вижда, докато не чува името си. Майка му се приближава до страничната линия, като върви вдървено по тревата. Преподобният Ландър чака в колата.
— Веднага съблечи тези шутовски дрехи.
Майкъл се прави, че не я чува. Играе десен защитник във втория отбор и участва в меле. Заема стоика. Вижда ясно всяка тревичка. Момчето пред него има червена драскотина на прасеца.