До 1955 година Ландър се превърна в един от най-опитните пилоти на дирижабъл в света. През декември същата година беше втори пилот на серия опасни полети, организирани от Южната флотска и въздухоплавателна станция „Уеймут“ в Масачузетс, с цел проучване влиянието на струпванията на лед при лошо време. Полетите донесоха на екипажа трофея „Хармън“ за текущата година.
Тогава се появи Маргарет. Запозна се с нея в офицерския клуб в Лейкхърст, където всички го превъзнасяха за полетите му. Започваше най-хубавата година в живота му.
Тя беше двайсетгодишна, хубава и свежа, родом от Западна Вирджиния. Лъвът Ландър в безукорната си униформа я свали веднага. Странно, но се оказа първият мъж в живота й и докато обучението й му доставяше огромно удоволствие, по-късно, когато вярваше, че му изневерява, споменът за това правеше нещата доста по-трудни.
Ожениха се в църквата в Лейкхърст, чиято табелка беше направена от останки от дирижабъла „Ейкрън“.
Ландър започна да се самоопределя чрез Маргарет и професията си. Летеше на най-големия, най-дългия и най-лъскавия дирижабъл в света. И смяташе Маргарет за най-красивата жена на земята.
Колко различна беше тя от майка му! Понякога сънуваше майка си и като се събуждаше, дълго гледаше с обожание Маргарет и отбелязваше всичките й физически различия от майка му.
Имаха две деца, през лятото ходеха с лодката си на крайбрежието на Джърси. Изживяваха щастливи мигове. Маргарет не беше твърде проницателна, но постепенно започна да проумява, че Ландър не е точно такъв, за какъвто го смяташе. Тя имаше нужда от сравнително постоянно равнище на подкрепа, а той се мяташе между крайностите в отношението си към нея. Понякога беше саможив до втръсване. Когато някой го смущаваше на работа или вкъщи, ставаше студен и затворен. От време на време имаше изблици на жестокост, които я ужасяваха.
Не можеха да обсъждат проблемите си. Той или приемаше дразнещо педантично отношение, или изобщо отказваше да говори. Катарзисът на някой и друг скандал им беше отнет.
В началото на шейсетте години той почти непрекъснато беше извън къщи и управляваше гигантския ЗПГ-3У. Беше най-големият неметален въздухоплавателен съд, който можеше да се издигне на височина сто трийсет и пет метра. Тринайсетметровата антена, въртяща се във вътрешността на дирижабъла, създаваше ключовата връзка на системата за ранно предупреждение в страната. Ландър беше щастлив и поведението му вкъщи съответно се променяше положително. Но разпространението на линията за ранно дистанционно предупреждение, състояща се от стационарни радарни инсталации, подкопаваше ролята на дирижаблите в отбранителната промишленост и през 1964 година настъпи краят на Ландър като пилот на флотски дирижабъл. Групата му бе разформирована, дирижаблите — разглобени, а той остана на земята. Дадоха му административна длъжност.
Отношението му към Маргарет се влоши. Часовете, прекарани заедно, се отличаваха с убийствено мълчание. Вечер я подлагаше на кръстосан разпит какво е правила през деня. А тя не правеше нищо особено. Не можа да й повярва.
Стана физически безразличен към нея. Към края на 1964 година дневните й занимания престанаха да бъдат невинни. Търсеше не толкова секс, колкото топлина и приятелство.
По време на разрастването на войната във Виетнам Ландър кандидатства за пилот на хеликоптер и беше приет с готовност. Обучението поглъщаше цялото му време. Отново летеше. Започна да прави скъпи подаръци на Маргарет. Те я караха да се чувства неудобно и неловко, но ги предпочиташе пред предишното му държание.
По време на последния му отпуск, преди да замине за Виетнам, отидоха на Бермудските острови. Макар че разговорът на Ландър беше отегчително претоварен с технически термини, свързани с хеликоптера, беше внимателен, дори от време на време любящ. Маргарет реагира съответно. Ландър мислеше, че никога не я е обичал толкова.
На десети февруари 1967 година Ландър извършваше сто и четиринайсетия си спасителен полет от самолетоносача „Тикондерога“ в Южнокитайско море. Половин час след залеза на луната той висеше над тъмния океан, недалеч от Донг Хой. Поддържаше курс петнайсет мили навътре от сушата и чакаше няколко самолета F-4 и „Скайрайдър“, които трябваше да се върнат от мисия. Един от „Фантом“-ите беше ударен. Пилотът беше докладвал, че десният му двигател е улучен и гори. Щеше да се опита да го докара до морето, преди да катапултира с втория пилот.