От изпълнената с грохот кабина на хеликоптера Ландър непрекъснато разговаряше с пилота. Виетнам се открояваше от лявата му страна като неясна тъмна маса.
— Динг нула едно, когато навлезеш над водата, дай ми светлинен сигнал, ако имаш възможност. — Ландър можеше да открие екипажа на „Фантом“-а във водата по звуковия сигнал, но искаше да печели време. — Господин Дилън — обърна се той към стрелеца до вратата, — ще слезем по-ниско и вие ще сте обърнат към сушата. Командният пункт потвърждава, че наблизо няма приятелски съдове. Всяка лодка, която не е гумена, не е наша.
Гласът на пилота на „Фантом“-а прогърмя в слушалките:
— Миксмастър, запалихме се на още едно място и кабината се пълни с дим. Ще катапултираме.
Изкрещя координатите и преди Ландър да ги повтори за потвърждение, изчезна.
Ландър знаеше какво става — двучленният екипаж смъкваше шлемовете пред лицата си и летците отхвръкваха в студения въздух, катапултиращите седалки оставаха под тях и започваше хладното падане през мрака над джунглата.
Насочи големия хеликоптер към сушата, витлата разрязваха тежкия морски въздух. Вече имаше избор. Можеше да почака да го прикрият от въздуха, да се помотае наоколо, докато установи радиовръзка в очакване на защита, или да тръгне веднага.
— Ето го, господине. — Вторият пилот сочеше нещо.
Когато „Фантом“-ът се взриви във въздуха, Ландър видя огнен дъжд на една миля навътре в сушата. Беше над плажа, когато чу сигнала от земята. Поиска прикритие от въздуха, но не го дочака. Хеликоптерът се понесе с изгасени светлини над гъстия листак на гората.
Светлинният сигнал замъждука от тесен, разровен път. Двамата на земята бяха проявили съобразителността да му отворят зона за кацане. Между дърветата от двете страни на пътя имаше място за ротора. Ако кацнеше, щеше да свърши работата по-бързо, отколкото ако им спуснеше на два пъти стълбата. Потъна между дърветата, като сечеше с перката клоните от пътеката. Изведнъж нощта се изпълни с оранжеви светкавици и кабината се сплеска около него. Падаше, като се люлееше лудо, опръскан с кръвта на втория пилот сред миризма на горяща гума.
Бамбуковата клетка не беше достатъчно дълга, за да са опъне по гръб. Ръката му беше натрошена от куршум и болката бе неспираща и ужасна. Част от времето беше в безсъзнание. Пазачите му нямаха с какво да го лекуват, освен с малко сулфамид на прах от стара френска походна аптечка. Измъкнаха от един сандък тънка дъска и прикрепиха ръката му към нея. Раната непрекъснато пулсираше. След три дни в клетката Ландър беше подкаран пеша на север към Ханой, ръчкан от дребни, жилави мъже, облечени в кални черни костюми с широки панталони, въоръжени със съвсем чисти автомати АК-47.
През първия месец на затворничеството си в Ханой Ландър почти обезумя от болки в ръката. Беше в една килия с навигатор от военновъздушните сили, умислен бивш учител по зоология на име Джъргънс. Той слагаше мокри компреси на обезобразената му ръка и се стараеше доколкото може да утеши Ландър, но беше затворен прекалено дълго време и сам имаше нужда от утеха. Трийсети седем дни след пристигането на Ландър Джъргънс изпадна в състояние, в което не можеше да спре да крещи, и го отведоха. Когато си отиде, Ландър заплака.
Един следобед в килията влезе млад виетнамски лекар с малка черна чантичка. Ландър се отдръпна от него. Двама пазачи го държаха, докато лекарят инжектира в ръката му силна местна упойка. Облекчението го заля като хладна вода. През следващия час му предложиха сделка, която замътеният му мозък с мъка възприе.
Обясниха, му, че медицинските заведения на Демократична република Виетнам са ужасно малко и не стигат дори за собствените им ранени. Но ако се съгласеше да подпише признание за военните си престъпления, щяха да осигурят хирург, който да оправи ръката му, й болкоуспокояващи лекарства. На Ландър му беше ясно, че ако обезобразеното парче месо, с което свършваше ръката му, не се лекува, щеше да я загуби до китката, а може би и до рамото. Никога вече нямаше да лети. Не вярваше, че някой в Щатите би погледнал сериозно на признания, подписани при такива обстоятелства. Но дори да беше така, предпочиташе ръката си пред нечие добро мнение. Действието на упойката изтичаше. Болката започна отново да разкъсва ръката му. Съгласи се.