— Вече ги опустоших. Случайно се сблъсках с доктор Карнеги в „Уолмарт“…
— Доктор Секси? Защо аз никога не се сблъсквам с готини гаджета в „Уолмарт“?
— И твоят късмет ще излезе, сигурна съм. Впрочем ще пийнем и ще поговорим с него за нашия проект.
— Супер! Трябва да последва и вечеря, Роз.
— Това не е романтична среща. — Но тя все пак извади червилото си и придаде бледо коралов цвят на устните си. — Ще бъде импровизиран делови разговор. Ако изникне нещо, можеш да ми се обадиш. Ще тръгна към дома най-много след час.
— Не се тревожи за нищо. Хей, и двамата трябва да хапнете някъде, така че защо не…
— Вече идва, трябва да затварям. Ще ви разкажа всичко, когато се прибера. Чао засега.
Мич се настани в сепарето срещу нея.
— Тук е удобно, нали? Какво искаш?
Роз поръча вино, а той кафе без захар. Отвори менюто и добави предястие. После се обърна учтиво към нея:
— Сигурно имаш нужда от подкрепление след толкова изтощително сафари по магазините. Как си?
— Много добре, благодаря. А ти?
— Е, най-сетне се отървах от книгата.
— Никога не съм те питала за какво става дума в нея.
— Историческо и биографично проучване за Шарл-Пиер Бодлер — Замълча за миг и забеляза въпросително повдигнатите й вежди. — Поет от деветнадесети век. Скандална личност в Париж — морфинист, с много противоречива, драматична съдба. Бил е осъден за богохулство и непристойно поведение, пропилял е наследството си, превеждал е По, писал е мрачни, въздействащи стихове и дълго след като е починал от венерическа болест, е смятан от мнозина за поет на съвременната цивилизация… а от други — за извратен тип.
Роз се усмихна.
— Към кой лагер би се причислил ти?
— Бил е и гениален, и луд. Повярвай ми, ако започна да говоря, няма да можеш да ме спреш, затова ще кажа само, че беше интересен и труден проект.
— Доволен ли си от свършената работа?
— Да. Още по-доволен съм — сподели той, когато донесоха питиетата им, — че вече не живея денем и нощем с Бодлер.
— Това е като да живееш с призрак, нали?
— Добро сравнение. — Мич повдигна чашата си с кафе за тост. — Първо, държа да изтъкна, че оценявам търпението ти. Надявах се да приключа с тази книга преди седмици, но все попадах на нови и нови неща.
— Още в самото начало ме предупреди, че известно време няма да бъдеш на разположение.
— Не предполагах, че ще се наложи да чакаш толкова дълго. Доста поразмишлявах върху ситуацията. Беше неизбежно след преживяното през пролетта.
— Срещата с Печалната невеста се оказа по-лична, отколкото предвиждах.
— Казваш, че оттогава е… кротка — отбеляза той.
— Все още пее на момчетата и на Лили. Но от онази вечер никоя от нас не я е виждала. Честно казано, не проявих търпение, пък и също бях затрупана с работа. Работата, къщата, плановете за сватбата, бебето. А и след онази вечер всички чувствахме нужда от почивка.
— Искам вече да се заема сериозно с това, ако нямаш нищо против.
— Предполагам, било е писано да се срещнем днес, защото и аз си мислех същото. Какво ще ти е необходимо?
— Всичко, с което разполагаш. Документирани факти, архиви, дневници, писма разкази, предавани от поколение на поколение. Благодаря за семейните снимки, които ми изпрати. Образите и собственоръчно написаните писма ми помагат, така да се каже, да навляза в живота на хората, за които правя проучване.
— Няма проблем. С удоволствие ще ти предоставя още.
— Успях да направя някои изводи в промеждутъците, когато си почивах от Бодлер. Започнах да скицирам основното родословно дърво и да добивам представа за хората и връзките помежду им. Това са първите стъпки.
— Ще се радвам в края на всеки ден да научавам какво ново си открил.
— Има ли помещение в къщата ти, където бих могъл да работя? Ще пренасям по-голямата част от документацията в апартамента си, но ще е добре да разполагам и с някакво подобие на офис у вас. Къщата играе съществена роля в проучването и има значение за резултатите.
— И това няма да е проблем.
— Искам списък с имената на всички, които са имали срещи с Амелия. Ще трябва и да поговоря с обитателите на къщата.
— Добре.
— Ще ми е нужно и писменото разрешение за достъп до семейните архиви, за което вече говорихме, актовете за раждане и смърт, брачните свидетелства и други документи.
— Ще ги получиш.
— И разрешение да опиша в книга етапите на проучването и фактите, до които се добера.
Роз кимна и уточни:
— Но настоявам да прегледам ръкописа и да имам право на одобрение.
Мич й се усмихна чаровно.
— Няма да го получиш.
— Е, всъщност…
— С удоволствие ще ти изпратя копие, ако и когато го завърша, но ще предложа ръкописа за публикуване, независимо дали го одобряваш. — Взе пшенична пръчица от широката купа на масата и й я предложи. — Каквото и да открия и опиша, ако книгата се продава, няма да ми дължиш нищо за труда.