— Не биваше да поставя момичето в неудобно положение. Ако имаше капка мозък в злобната си глава, щеше да се досети, че няма да седна при тях. Толкова мило момиче. Никак не прилича на майка си.
— Ти заглади положението. Една от причините да се откажа от преподаването бе да се отърва от подобни дребни злобни подмятания. Но където и да отиде човек, неизбежно се сблъсква с тях, нали?
— Предполагам. И аз се старая да стоя настрана. Но от време на време трябва да се появявам в обществото.
— Не си единствената — каза той и преплете пръсти с нейните над масата. — Ще се разстроиш ли, ако ти кажа, че току-що влезе Брайс Кларк със същата блондинка, с която се опита да провали твоето парти?
Ръката й застина в неговата, но после бавно се отпусна.
— Предчувствах, че ще дойде. Е, какво от това? Ще отида до тоалетната, за да се поосвежа. Няма да направя нова сцена на публично място, обещавам ти.
— Не бих те упрекнал.
— Добре е да знам това, в случай че не успея да се справя с думи.
Роз стана, излезе от залата и тръгна по коридора към тоалетните.
Докато подсилваше червилото си, мислено си изнесе лекция на тема достойно държане.
„Не се принизявай до неговото ниво — с каквото и да те провокира. Не допускай онази глупачка да те въвлече в женски бой, въпреки че би могла да я повалиш на земята с разкървавена уста, без да си счупиш дори един нокът. Недей…“
Роз прекъсна лекцията в съзнанието си, когато влезе Сиси.
— Едва се избавих от онази досадница Джъстийн Люкс. Господи тази жена може да проглуши ушите ти с приказки, без да каже нищо интересно. Исках да дойда на вашата маса. Кълна се Роз, изглеждаш великолепно.
— Мисля, че съм надминала себе си. Как мина гостуването на свекърва ти?
— Гледаше като халосана с тиган по главата. Честна дума, скъпа, не намери нищо за критикуване, но трябваше да залея блузата си с вино, за да отвлека вниманието й, когато започна да разпитва за един от храстите. Онези с извитите на дъга клони и бели цветове. Ухаят страхотно.
— Увивен жасмин.
— Предполагам. Както и да е, дължа ти живота си. Онова момиче на масата ти не е ли дъщерята на Джан?
Сиси застана пред огледалото и заоправя прическата си.
— Да, случайно излиза със сина на гаджето ми.
— Изгарям от нетърпение да се запозная и с двамата. Обичам да добавям имената на красиви мъже към списъка на познатите си. Навярно си видяла Брайс, когато влезе. — Сиси отмести поглед от отражението си в огледалото към лицето на Роз. — Отървах се от Джъстийн, за да не се наложи да разменям любезности с него. Не знам дали си чула последната новина, но…
Влязоха Джан и Манди и тя прехапа устни. И двете се спряха, но докато Джан изглеждаше готова да избяга, Манди тръгна с гневна походка към Роз, заплашително размахвайки пръст.
— Ако не престанеш с този тормоз, ще поискам съдебна заповед за арестуването ти.
С шеговита усмивка Роз извади пудриерата си.
— Не мисля, че присъствието ми на сбирка на кънтри клуба може да се нарече тормоз, но утре сутринта ще се обадя на адвоката си.
— Отлично разбираш какво имам предвид. Обадила си се от мое име в козметичния салон и си отменила всичките ми процедури. Звъниш ми по телефона денем нощем, а когато вдигна, затваряш.
Роз нехайно напудри носа си.
— И защо да правя всичко това?
— Не можеш да се примириш с факта, че ще се омъжа за Брайс.
— До това ли се стигна? — Роз затвори пудриерата. Дълбоко в себе си мислено затанцува от злорадство. Щом Брайс си бе намерил нова богата жертва, щеше да остави нея и семейството й на мира. — Е, въпреки грубото ти държание, искрено ти съчувствам.
— Зная какво причиняваш и на Брайс, и на Джан, защото се застъпи за мен като приятелка.
— Не съм сторила нищо лошо на никого от вас. — Роз хвърли поглед към Джан. — И не ме интересува какво ти се е случило.
— Някой се е обадил на един от най-ценните клиенти на Куил представяйки се за мен — сухо каза Джан. — Тази подла пиянска постъпка коства на Куил цяло състояние.
— Съжалявам да го чуя, Джан. Ако наистина вярваш, че съм способна на нещо подобно, няма да губя и твоето, и моето време да те убеждавам в противното. Извини ме.
Роз тръгна и чу Сиси гневно да просъсква:
— Джан, как може да си толкова слабоумна?
Вратата се затвори след нея.
Вървейки по коридора, изведнъж застина, когато видя Брайс, облегнат на стената. С надеждата да избегне сцена, тя се обърна и пое в обратната посока.
— Бягаш, а? — Гласът му прозвуча подигравателно. — Изненадваш ме.
Роз се спря. „Ще трябва отново да си поговоря с него, колкото и да ми е неприятно“, помисли си тя.