— А ти с нищо не можеш да ме изненадаш.
— О, мисля, че го правя. И ще продължа. Не бях сигурен дали ще си тук тази вечер. — Изражението му стана лукаво и самодоволно. — Дочух отнякъде, че си прекратила членството си.
— Слуховете често се оказват лъжи. Кажи ми, Брайс, за какво полагаш всички тези усилия? Писане на писма, телефонни обаждания, подправяне на кредитни карти с риск да повдигнат срещу теб криминални обвинения.
— Не знам за какво говориш.
— В момента тук няма други хора, освен теб и мен. — Тя посочи към дългия празен коридор. — Е да караме направо. Какво искаш?
— Всичко, което мога да получа. Никога не ще успееш да докажеш, че съм се обаждал по телефона или че съм използвал кредитни карти. Много съм внимателен. И много хитър.
— Докога мислиш да продължаваш?
— Докато ми омръзне. Вложих много време и усилия в теб Роз, а ти ме разкара. Не ми харесва да ме отхвърлят. Разбира се, ако ми направиш лично финансово предложение…
— Това никога няма да стане.
— Изборът е твой. — Брайс сви рамене. — Има още неща, с които мога да те тормозя. Мисля, че накрая ще се предадеш. Зная колко държиш на репутацията си в Шелби Каунти.
— Не мисля, че знаеш. — Роз не откъсна поглед от очите му дори когато вратата на умивалнята се отвори на няколко крачки от тях. — Не можеш да ме засегнеш сериозно, колкото и лъжи да разпространяваш, колкото и хора да се хващат на въдицата ти. Куил не е пълен глупак и скоро ще разбере, че го водиш за носа. И ще му струва скъпо.
— Надценяваш го. Алчен е, а аз знам как да печеля, залагайки на хорската алчност.
— Самият ти я притежаваш в изобилие. Кажи ми, с колко си завлякъл горката Манди досега?
— Не съм й взел нищо, което не може да си позволила да загуби. Както и на теб, Роз. — Прокара пръсти по бузата й и тя не се отдръпна. — Получаваше нещо ценно срещу парите си и ако не беше толкова тесногръда, все още щяхме да сме заедно.
— Ако не ме бе ограбил и не ми бе изневерил с позната в собствения ми дом, може би… така че трябва да съм ти благодарна за това. Кажи ми, Брайс, с какво те привлича Манди?
— Богата е, но ти също беше. Освен това е млада, за разлика от теб, и удивително глупава, също за разлика от теб. Загряваш малко бавно, но никога не си била глупачка.
— Наистина ли ще се ожениш за нея?
— Тя мисли така. — Брайс извади позлатена запалка, леко щракна капачето и отново го затвори. — Кой знае? Богата млада, доверчива. Може би е идеалната съпруга за мен.
— Как можеш да паднеш толкова ниско? Да разпространяваш клюки, да я стряскаш с телефонни обаждания, да усложняваш живота й… а и да се подиграваш с Куил и Джан. Куил да губи клиенти заради теб. Мисля, че е крайно време да се заловиш с нещо по-конструктивно.
— С един куршум — два заека. Поддържам приятелството си с тях и в същото време те тормозя.
— Какво мислиш, че ще стане, когато узнаят истината?
— Няма да я узнаят. Както казах преди, внимателен съм. Никога не ще можеш да го докажеш.
— Не мисля, че е нужно. Винаги си обичал да се перчиш, Брайс. — Този път тя докосна бузата му и се почувства доволна от себе си. — Един от многото ти недостатъци.
Роз посочи зад него към Джан и Манди, които стояха с ужасени лица, застинали като статуи.
До тях Сиси заръкопляска. Роз се оттегли с лек поклон.
И на свой ред се изненада, когато видя Мич в края на коридора.
— Не пропуснах шоуто — шеговито каза той и хвана ръката й. — Главната героиня беше страхотна.
— Благодаря.
— Добре ли си?
— Да, но имам нужда от малко въздух.
Излязоха на терасата.
— Много хитро — подхвърли Мич.
— Беше импровизирано — изтъкна тя и едва сега почувства свиване в стомаха. — Стоях между него, застанал в онази самодоволна поза, и двете жалки досадници. Присъствието на Сиси беше бонус. Малката пиеса ще бъде преразказана дума по дума след по-малко от минута.
В този миг откъм балната зала прозвучаха тревожни женски гласове, внезапен трясък и истерични ридания.
— Искаш ли да влезем за второто действие?
— Не предпочитам да ме поканиш на танц тук.
— Ще го направим. — Мич обви ръце около нея. — Прекрасна нощ — каза той, докато отвъд остъклените врати зад тях се разиграваше сцена.
— Да, наистина. — С дълга въздишка Роз отпусна глава на рамото му и почувства как всички досадни дразнители изчезнаха от съзнанието и. — Усещаш ли аромата на глициниите? Искам да ти благодаря, че не дотича да се биеш за мен.
— Едва се сдържах. — Той докосна косите и с устни. — Но си помислих, че държиш положението под контрол, а аз мога да гледам представлението от първия ред.
— Господи, как хленчи тази жена. Нима няма капка гордост? Брайс беше прав за едно. Глупава е, горката. Празноглава.