— Не успя, за щастие.
Кафето помагаше, но все още й бе студено и бе готова да се пъхне под дебелата кашмирена завивка.
— Можеше да загинеш, докато аз бях зает да ровя в книги и документи. Борела си се за живота си, а…
— Престани — ласкаво каза тя. Жена, свикнала да живее с мъже и отгледала синове, разбираше какво означава его. — Това, което би могло да стане, не се случи… ти нямаш вина за него. Нито пък аз. Вината е на един призрак, която, както личи по всичко, има емоционални проблеми. Колкото и нелепо да звучи.
— Розалинд… — Мич коленичи пред нея и разтри ръцете й. Неговите бяха силни и топли. Закрилнически. — Зная колко много държиш на тази къща, но…
— Ще предложиш да се изнеса от нея за известно време. Би било разумно решение, Мич. Но няма да го направя. Ако искаш, наречи ме прекалено упорита, дори твърдоглава.
— Наистина си такава.
— А и не бих позволила на никого да ме прогони от собствения ми дом — продължи тя. — Проблемът няма да се реши, като се изнеса. В имението живее синът ми, както и други хора, на които много държа. Бизнесът ми е тук. Нима трябва да кажа на всички да си намерят други жилища? Да закрия фирмата си и да рискувам да загубя всичко? Или да остана и да положа усилия да намеря отговорите?
— Тя започва да става опасна. Роз, години наред не е правила друго, освен да пее на децата и да бъде странна, но неизменна част от атмосферата в къщата. По някоя дребна пакост от време на време, но нищо страшно. През последната година е все по-непредсказуема и склонна към насилие.
— Да, така е. — Пръстите й плътно се преплетоха с неговите. — Знаеш ли какво си мисля? Че се доближаваме до нещо важно. Може би затова е по-нетърпелива, по-припряна. Необуздана. Това, което правим, има значение за нея. Както и моите мисли и чувства, независимо дали ги одобрява или не.
— Тоест?
Вероятно щеше да го приеме трудно, но трябваше да каже. Беше му обещала да се държи честно с него, а за нея обещанията бяха нещо сериозно.
— Мислех си за теб. За нас. Когато мрачното ми настроение заради случката тази вечер изчезна и се отпуснах, започнах да размишлявам за чувствата ни един към друг.
— Опитала се е да те убие, защото се обичаме? — Лицето му стана като изсечено от камък, когато се изправи. — Аз съм този, който трябва да стои далеч от къщата и от теб, докато всичко свърши.
— Така ли се справяш с побойниците? Отстъпваш? — възкликна Роз.
Мич отново бе закрачил, но изведнъж се спря и се обърна с ярост в очите.
— Не става дума за хулиган, който иска да открадне джобните ми на детската площадка. Говорим за сигурността ти. За живота ти, по дяволите!
— Няма да се предам. Така оцелявам. Така успявам да държа нещата под контрол. Мислиш, че не съм разгневена и изплашена? Лъжеш се.
— Забелязвам, че гневът е на преден план.
— Защото е градивен… поне за мен винаги се е оказвал по-ползотворен от страха. Това долових у нея накрая, Мич.
Роз отметна завивката, стана и се приближи към него.
— Беше изплашена, шокирана и тъжна… накара ме да изпитам съжаление. Веднъж ти каза, че не иска да ми навреди, и мисля, че е истина.
— Но казах също, че е способна да го направи, и се оказах прав. — Мич обхвана лицето й с длани, после ги плъзна към раменете й. — Не знам как да те защитя. Но знам, за нищо на света не искам да те загубя.
— Ще се страхувам по-малко, ако си до мен.
Той наклони глава в страни и леко се усмихна.
— Хитър номер.
— Нали? — Роз обви ръце около врата му и се отпусна, когато той обгърна талията й. — Но е истина. Тя ме помоли да й простя. Не знам дали ще мога, но трябва да получа отговори. Нуждая се от помощта ти, за да стигна до тях. По дяволите, Мич, имам нужда от теб, колкото и да ми е трудно да го призная!
— Надявам се да стане по-лесно, защото ми харесва да го чувам. Нека засега нещата останат такива, каквито са.
— Благодаря. Когато излязох оттам — кимна към банята тя — и когато се успокоих достатъчно, за да мога да разсъждавам, за мен бе огромно облекчение да знам, че си долу. Че ще мога да ти разкажа. Че няма да съм сама тази нощ.
— Няма да те оставя сама дори и да настояваш. А сега — понесе я на ръце той — ще се сгушиш в леглото, добре завита.
— А ти…
— Ще направя подробен оглед на местопрестъплението, преди да подсуша банята.
— И аз мога да се погрижа за подсушаването.
— Не. — Зави я плътно. — Човек трябва да дава и да получава по-малко. Бъди послушна, Роз, стой в леглото като добро момиче. Преживя дълъг и интересен ден.
— Много интересен. — Чудесно беше да лежи спокойно, сгушена на топло, и да знае, че има кой да свърши някои дреболии. — Не съм сигурна какво очакваш да ти дам, но ще те помоля за още нещо.