Выбрать главу

Роз се облегна назад и дълбоко си пое дъх. Небрежният му чар и разрошените черни коси, покоряващата усмивка и овехтелите дрехи — зад всичко това се криеше проницателен ум и упоритост.

Винаги бе уважавала упоритите и умни мъже.

— А ако не я издадеш?

— Ще спазим условията, за които се разбрахме при първата среща. Тридесет часа безплатно, а после по петдесет на час, плюс разходите. Можем да оформим писмен договор.

— Мисля, че ще е разумно. — Сервираха им предястието, Роз отказа втора чаша вино и нехайно си взе маслина от чинията — За да издадеш книга няма ли да ти трябва в разрешение от всеки, с когото разговаряш?

— Ще се погрижа за това. Исках да те попитам, защо не си предприела подобно проучване по-рано? Прекарала си целия си живот в тази къща, а никога не си се ровила в архивите, за да откриеш самоличността на привидението, което живее в нея заедно с теб. Признавам, че дори след като я видях с очите си, ми е трудно да повярвам в съществуването й.

— Не мога да кажа точно. Може би съм била твърде заета или твърде свикнала с нея. Но започнах да се питам дали просто… не е било писано да не се сетя до сега. Никой от семейството ми не си е направил труда. Мога да споделя с теб всички подробности, които зная за предците си, странни семейни анекдоти, откъслечни факти от историята на фамилията, но що се отнася до нея, изглежда никой не е узнал или не е опитал да открие нещо повече. Включително и аз.

— Вече го правиш.

— Колкото повече се замислях за това, което не зная толкова по-силно ставаше желанието ми да го науча. След като отново я видях онази вечер в началото на юни, реших, че на всяка цена трябва да разбера коя е била.

— Виждала си я като дете — подкани я той.

— Да. Идваше в стаята ми и пееше приспивни песни. Никога не съм се страхувала от нея. После, както става с всяко дете в къщата, когато бях на около дванадесет години, престанах да я виждам.

— Но след време отново си я видяла.

Очите му издадоха съжалението му, че няма в себе си бележник или касетофон. Съсредоточеният му поглед, прикован в нея, й се струваше невероятно секси.

— Да. Явяваше ми се отново, докато бях бременна с всяко от момчетата. Но по-скоро усещах присъствието й. Сякаш стоеше наблизо, защото знаеше, че в къщата ще се появи още едно дете. Имаше и други случаи, разбира се, но предполагам, че би предпочел да поговорим за тях в по-подходяща обстановка.

— Обстановката тук не е неподходяща, но бих искал да записвам разговора ни. Ще започна с нахвърляне на основните факти. Стела твърди, че е видяла написано на стъклото името Амелия. Ще потърся в семейния ви архив сведения за жена на име Амелия.

— Вече го направих. — Роз повдигна рамене. — Помислих си, че ако се окаже толкова просто, ще се справя и сама. Не попаднах на това име нито в актовете за раждане и смърт, нито в брачните свидетелства, поне в тези, с които разполагам.

— Аз ще направя ново проучване, ако не възразяваш.

— Имаш пълна свобода. Очаквам да бъдеш изчерпателен.

— Когато си поставя цел, Розалинд, винаги я преследвам като хрътка. Още преди да свърша проекта, ще ти писне от мен.

— Аз съм опърничава жена с труден характер, Мичъл. Предупреждавам те, че и на теб няма да ти е лесно да ме търпиш.

Той й се усмихна.

— Бях забравил колко си красива.

— Така ли? — Тонът й бе удивително хладен и учтив.

Мич избухна в смях.

— Сега осъзнавам колко съм бил погълнат от Бодлер. Обикновено не бих забравил нещо подобно. А в неговата поезия напълно липсва възхвала на красотата.

— Така ли? Би ли цитирал някой стих?

С ледено сърце и плът от сняг, седя като загадъчния сфинкс, изпълнен с жлъч, която формите изменя; не зная що е смях и що е плач.

— Сигурно е бил ужасно тъжен човек.

— Сложен — каза Мич — и роден егоист. Но в теб няма никаква студенина.

— Очевидно не си разговарял с доставчиците ми. — „Или с бившия ми съпруг“, мислено добави тя. — Ще се погрижа за оформянето на договора и ще ти издействам писмените разрешения, които искаш. Що се отнася до мястото за работа, мисля, че библиотеката е най-подходяща. Когато имаш нужда от нещо, винаги ще можеш да се свържеш с мен на един от телефонните номера, които ти дадох. В наши дни всеки има по няколко номера. Ако не успееш, можеш да кажеш на Харпър, Дейвид, Стела или Хейли какво да ми предадат.

— Искам да започна в близките няколко дни.