— Не се ли надяваш тайно да си е у дома? — подхвърли Хейли и в този миг вратата проскърца.
Джейн надникна през пролуката.
— Не… не очаквах други хора, освен теб, братовчедке Розалинд. Не зная дали е добре…
— Те работят за мен. Приятелки са. — На границата на търпението си, Роз побутна вратата и влезе. — Джейн, това са Стела и Хейли. Събра ли багажа си?
— Да, нямам много вещи. Но си мисля, че тя ще се разстрои, когато се прибере и не ме намери. Не зная дали да…
— Тук е ужасно, както винаги — отбеляза Роз. — Вони на лавандула. Как издържаш? Ето пастирката от дрезденски порцелан и котката от майсенски… мамка му. Къде са дневниците?
— Не ги извадих. Не ми се струва редно…
— Добре. Дай ми ключа, покажи ми къде са и аз ще ги извадя. Да не губим време, Джейн — добави Роз, когато видя момичето да стои, прехапало долната си устна. — Имаш нов апартамент, който те очаква, а в понеделник започваш интересна нова работя. Можеш да се възползваш или да се откажеш, ти решаваш. Но аз няма да си тръгна от този вонящ на лавандула апартамент, без да взема нещата, които ми принадлежат. Затова или ми дай ключа, или ще преобърна всичко, докато намеря това, което търся.
— Господи! Прилошава ми. — Джейн пъхна ръка в джоба си и извади сложно гравиран месингов ключ. — Бюрото в стаята й, горното чекмедже. — Бледа като платно посочи към една врата. — Вие ми се свят.
— Стегни се — смъмри я Роз. — Стела, отиди с Джейн да вземете багажа й.
— Разбира се. Хайде, Джейн.
Доверявайки се на Стела да се справи със ситуацията. Роз се обърна към Хейли.
— Наблюдавай вратата — нареди тя.
— Супер! Ще бъда пазач.
Роз не можа да сдържи смеха си, докато вървеше към стаята на Кларис. Тук мирисът на лавандула бе още по-натрапчив и смесен с уханието на теменужки. Таблите на леглото бяха тапицирани със златиста коприна, а старинната завивка върху него със сигурност беше донесена от Харпър Хаус. Както и масичката до прозореца, и изящната лампа антика.
— Крадлива стара кучка! — промърмори Роз и веднага се отправи към бюрото. Когато завъртя ключа, затаи дъх пра вида на купчината тетрадки със стари кожени подвързии. — Това ще бъде ритник по кльощавия ти задник — заканя се тя, отвори раницата, която носеше на рамо, и внимателно пъхна дневниците.
За да се увери, че е взела всичките, отвори и другите чекмеджета, после претършува тоалетката, бюрото и скрина.
Макар и да осъзнаваше колко е глупаво, забърса всичко, което бе докоснала. Не изключваше мисълта Кларис да повика полицията и да твърди, че са влизали крадци. Накрая остави ключа на видно място върху бюрото.
— Стела я заведе долу — каза Хейли, когато Роз излезе от стаята — Беше толкова разтреперана, та ни се струваше, че ще припадне, ако не я изведем. Роз, горкото момиче има само един куфар. Всичко, което притежава, се побира в един куфар.
— Млада е. Има предостатъчно време, за да се сдобие с още вещи. Докосвали ли сте нещо тук?
— Не. Помислих си… нали се досещаш, отпечатъци.
— Умно момиче. Да вървим.
— Взе ли ги?
Роз потупа раницата.
— Дотук всичко върви като по вода. Нека Кларис види какво е някой да отмъкне вещи от дома й.
Едва когато настаниха Джейн в новия й апартамент и тръгнаха към дома, Роз забеляза, че Хейли е необичайно мълчалива.
— Не ми казвай, че изпитваш угризения, чувство за вина или нещо подобно.
— Какво? О, не! Тези дневници са твоя собственост. На твое място аз бих взела всичко, откраднато от Харпър Хаус. Замислих се за Джейн. Знам, че е по-млада от мен, но само с няколко години. А изглежда толкова… крехка и уплашена от всичко. Но днес прояви известна смелост.
— Не е имала това, което си имала ти — каза Роз. — Липсва й твоята решителност, разбира се, но другото е въпрос на късмет. Не е била отгледана от любящ баща като твоя, който да й осигури уютен дом и щастливо детство. Не се чувства силна и привлекателна, а ти знаеш, че си такава.
— Просто има нужда от нова прическа и по-хубави дрехи. Ще е забавно да я преобразим, нали, Стела?
— Успокой топката, момиче.
— Не, наистина. По-нататък, когато имаме време. Мислех си и как те гледаше, когато влязохме в новия й апартамент. Колко благодарна и изненадана беше, че си й занесла някои неща, Роз. Най-обикновени — диван, легло и храна за хладилника. Май никой досега не се е опитал да й помогне просто за да стори добро. Изпитвам съжаление и същевременно се радвам за нея. Изглеждаше поразена и сякаш щеше да заплаче.
— Да видим как ще се справи.
— Ти й даде шанс да се занимава с нещо. Както на мен и Стела.
— О, не започвай!
— Държа да го кажа. Всяка от нас се намираше на кръстопът, а ти ни подаде ръка и ни помогна да изберем вярната посока. Сега Джейн има свой дом и нова работа. Аз имам прекрасно дете и чудесен дом за него. А Стела се омъжва утре.