Хейли заподсмърча и Роз завъртя очи срещу огледалото за обратно виждане.
— Ето защо ти казах да не започваш, Хейли.
— Не мога. Толкова се радвам, че утре Стела ще се омъжи. Вие двете сте най-добрите ми приятелки в целия свят.
Стела подаде кърпички и на двете и запази една за себе си.
Имаше общо четиринадесет дневника — пет на баба й — Елизабет Харпър, и девет на прабаба й Беатрис. Всичките бяха плътно изписани от първата до последната страница.
Докато ги прелистваше, Роз забеляза и няколко скици, нарисувани от баба й. Обзе я умиление, когато ги разгледа.
Но не беше нужно Мич да й казва, че след като са се добрали до тях, им предстои досадната работа да ги прочетат и открият в тях нещо, свързано с Амелия.
— Няма дати. — Стела потърка очи и се отпусна на дивана в приемната. — Доколкото забелязвам от пръв поглед, Беатрис Харпър не е водила нов дневник за всяка година, а е изписвала една тетрадка докрай, независимо за колко време, и е започвала нова.
— Ще ги сортираме — каза Мич. — Ще си ги подредим и ще прочетем внимателно всяка от тях.
— Дано ми се падне най-пикантната част.
Дейвид се бе постарал да подреди масата като за малко следобедно парти и сега си взе бисквита.
— Ще изисквам редовно да ми докладвате какво сте открили, но утре ни предстои сватба. Стела, не бива да се преуморяваш. Не искам да се чувствам виновна, ако булката е с тъмни кръгове под очите. Кой ли може да е? — учуди се Роз, когато на вратата се позвъни. — Всички сме тук. Не, не ставай, Дейвид. Аз ще отворя.
Стана и Паркър заподскача след нея с лай, сякаш да й покаже, че може да разчита на него. Когато отвори, веждите й подскочиха. Усмихна се със стиснати устни.
— Братовчедке Риси, каква неприятна изненада.
— Къде е онази никаквица и нещата, които е задигнала?
— Нямам дори смътна представа за какво говориш, а и не ме интересува. — Роз забеляза, че роднината й е наела кола с шофьор, за да дойде от града. — Предполагам, че добрите маниери изискват да те поканя да влезеш, но те предупреждавам, че преди да си тръгнеш, ще наредя да те претърсят… а това ще е унизително и за двете ни, така че не си го и помисляй.
— Винаги си била противно, невъзпитано създание.
— Забавно е, нали? — Роз й стори път и Кларис мина покрай нея, подпирайки се на бастуна си. — Аз мисля същото за теб. В приемната сме, пием чай. — Роз застана на прага. — Братовчедката Риси е решила да ни дойде на гости. Ужасно, нали? Предполагам, помниш сина ми — Харпър. Винаги ти е доставяло удоволствие да го тормозиш. А това е Дейвид, негов приятел от детството, който се грижи за домакинството и със сигурност знае точния брой на сребърните прибори.
— Не обичам злобни намеци.
— Не мога да ти предложа нищо друго. Мисля, че вече познаваш доктор Карнеги.
— Да, и ще говорим за него с адвоката си.
Мич се усмихна широко.
— Цялото ми име е Мичъл Карнеги.
— Това е Лоугън Кътридж, приятел, съсед и проектант, сгоден за госпожа Стела Ротшилд, която е управителка на градинарския ми център.
— Нямам желание да се запознавам с тълпата служители, с които си се обградила и не одобрявам идеята да превръщаш Харпър Хаус в долнопробен хан.
— Това са децата й Гевин и Люк, ето и кучето им Паркър — невъзмутимо продължи Роз. — А тази млада жена е далечна роднина на покойния ми съпруг и също работи във фирмата ми — Хейли Филипс, и прекрасната й дъщеричка Лили. Мисля, че представих всички. Дейвид, би ли налял чаша чай на Кларис?
— Не искам чай, особено приготвен и поднесен от хомосексуалист.
— Не е заразно — спокойно каза Дейвид.
— Наистина ли, Дейвид? Ти си хомосексуалист? — Роз се направи на изненадана. — Не мога да повярвам.
— Старая се да не го афиширам.
— Къде е Джейн? — попита Кларис. — Настоявам да говоря с нея веднага.
Роз подаде малка бисквитка на Лили, която доволно я захапа.
— Коя е тази Джейн?
— Отлично знаеш. Джейн Поулсън.
— О, разбира се, братовчедката Джейн. За съжаление, не е тук.
— Няма да търпя лъжите ти. — Тонът на Кларис накара Паркър предупредително да заръмжи. — И дръж това отвратително куче далеч от мен.
— Паркър не е отвратителен. — Гевин скочи, но майка му моментално го сграбчи. — Ти си отвратителна.
— Ако си лоша — добави Люк, — ще те ухапе, защото е добро куче.
— Гевин, Люк, изведете Паркър навън. Вървете.
Стела потупа Гевин по рамото.
— Поиграйте на фризби — предложи Лоугън и намигна на момчетата. — И аз ще дойде след няколко минути.