— Надявах се, че така ще те подкупя да ме поканиш да остана.
— Няма нужда от подкуп. И бездруго щях да те поканя.
— Случайно костюмът ми за сватбата е в колата.
Очите й останаха затворени, а крайчецът на устните й затрептя.
— Обичам предвидливите мъже.
— Не бях сигурен дали ще приемете мъж в къщата за тази нощ. Предсватбена вечер, женски ритуали.
— Започнахме с ритуалите още тази сутрин в козметичния салон, но ще продължим утре. Ще бъдат чудесно семейство, нали?
— Вече са семейство. Много се забавлявах да гледам момчетата натриха носа на онази старица, а ти направо я застреля. Харпър я довърши.
— Държахме се ужасно грубо, нали? Разбира се, никога няма да ти проговори отново. Не се надявай на помощ от нея за книгата си — засмя се Роз.
— Няма за какво да съжалявам. Впрочем това, което ще напиша за нея, едва ли ще й хареса.
— На мен ще ми хареса. Тя знае. Знае коя е Амелия и какво я е сполетяло. Предполагам, че винаги е знаела. Има вероятност да е унищожила някои дневници, в които се споменава за нея… но едва ли, защото всичко, което принадлежи на Харпър Хаус, е свещено за Кларис. Все пак трябва да бъдем подготвени.
— Нужни са ми само няколко семенца. От тях ще отгледам цветята, които очакваш да видиш.
Роз го погледна с широко отворени очи.
— Много остроумно. Убеждавам се, че съм влюбена, щом гаджето ми започне да се изразява с градинарски термини.
— Все още не си видяла нищо. Розалинд, краката ти ме изкушават.
— Краката ми?
— Влудяват ме. Винаги се питам… — Бавно свали единия от дебелите й чорапи. — … какво ще открия. Ааа… — Прокара пръст по ноктите й, лакирани в бледорозово със съвсем лек блясък. — Изненада, изненада.
— Те са една от малките ми тайни.
Мич повдигна ходилата й и плъзна устни по извивките им.
— Обичам тайните.
Несравнимо изживяване бе да доставя наслада на силна жена, да вижда и чувства как тя се предава на усещанията. Една лека тръпка, една тиха въздишка възбуждаше неописуемо, когато я издаваше жена с несломима воля.
От влечението до страстта, от страстта до любовта. Преди нямаше намерение отново да изминава този път, а ето че сега стоеше тук с нея и знаеше, че е единствената, с която иска да прекара остатъка от живота си. Запита се как неусетно беше стигнал до този етап и бе започнал да копнее за уханието й, за гласа й и допира на нежната и кожа.
Когато тя се надигна, обви ръце около врата му и сля топлите си устни с неговите, сърцето му щеше да се пръсне.
— Виждам те и когато настъпи пълен мрак — заговори той. — Чувам те дори и да си на километри разстояние.
От гърлото й се изтръгна тих звук и тя се притиска към него.
Остана неподвижна за миг, отпуснала глава на рамото му. Сърцето й биеше до неговото. Никога нямаше да проумее как е възможно любовта да означава толкова много различни неща в различни моменти. Можеше само да е благодарна, че е открила тази любов точно сега. Щеше да я пази и цени. Да цени него. Отдръпва се назад, докосна лицето му с ръка и погледите им се срещнаха.
— По-трудно е, когато стигнеш дотук, след като си изминал по-дълъг път и узнал повече. Но в същото време е по-истинско. По-пълноценно. Искам да знаеш, че с теб се чувствам именно така. Задоволена и пълноценна.
— Не мисля, че мога да живея без теб отсега нататък, Розалинд.
— Добре. — Докосна устните му със своите. — Добре — повтори тя и бавно се предаде на целувката.
Обгръщаше го с тялото си, опияняваше се от близостта му, от косите му, кожата му. От него струеше нежност и същевременно неудържима страст. Докато устните й бяха впити в неговите, разкопча ризата му, повдигна ръце и изчака да й помогне да свали своята и да се притиснат един към друг, гореща плът до гореща плът.
Мич я повали на дивана по гръб и обходи тялото й с ръце и устни. От шията, раменете и гърдите до удивително тънката талия.
Имаше следи от раждането на синовете, с които заслужаваше да се гордее. За миг потърка буза в корема й, удивен, че е способен да дари наслада на толкова силна и пълна с енергия жена.
Тя погали гърба му, опиянена от негата, която замъгляваше сетивата й, и лениво придвижи ръце към копчетата на дънките му. Долови топлина и възбуда и почувства, че и нейните мускули тръпнат в очакване.
Трескаво се освободиха от дрехите. Роз отново се надигна над него, този път го притисна между бедрата си и загледана в премрежените му зелени очи, бавно го пое в себе си.
— О, господи!
Ръцете й се вкопчиха в облегалката на дивана.
Той бе изцяло в нейна власт. Ханшът й се поклащаше във влудяващо бавен ритъм и силните й бедра стягаха тялото му като железен обръч.