Забеляза малко езеро, поток и гора, която отделяше градинарския център от къщата.
— Трябва да призная, че не очаквах да видя нещо толкова забележително.
— Майка ми никога не би се задоволила с малко. Отначало имахме само няколко оранжерии. Преди две години добавихме нови, допълнителна площ и търговска част.
„Не е просто бизнес — осъзна Мич, — а целта на един живот“.
— Сигурно е нужен огромен труд.
— Да. И много любов.
— Ти обичаш ли работата си?
— Да. Ето там е моята крепост. Оранжерията за присаждане. Занимавам се главно с поставяне на присадки и отглеждане на разсад. Но през този сезон съм зает с други неща, например коледни елхи. Канех се да занеса още десетина, преди да продължа към градината, когато ви срещнах.
Докато падаха първите капки дъжд, Харпър кимна към една от оранжериите.
— Тази е за разсаждане. Откакто назначи Стела, мама прекарва повечето време там.
— Ще я намеря, не е нужно да идваш е мен. Позволи си още малко почивка.
— Най-добре е да тръгвам към градината. — Заваля по-силно и Харпър придърпа козирката на шапката си надолу. — Ще отскоча да взема онези дръвчета, преди дъждът да изплаши клиентите. Влезте направо. Довиждане.
Харпър се отдалечи, подтичвайки, и сви към градината, където го пресрещна Хейли.
— Почакай! Харпър, почакай само минута.
Той се спря и леко повдигна козирката си, за да я огледа по-добре. Бе облечена с късо червено яке и дънки и носеше една от шапките с емблемата на центъра, поръчани от Стела за персонала.
— За бога, Хейли, влизай вътре. Всеки момент ще плисне порой.
— Това доктор Карнеги ли беше?
— Да. Търсеше шефката.
— Завел си го до сектора за разсаждане? — Гласът прозвуча пискливо, надвиквайки все по-силно барабанящите капки. — Оглупял ли си?
— Защо? Търсеше мама, а тя е в оранжерията. Оставих я там преди пет минути.
— Завеждаш го и просто му казваш да влезе. — Енергично размахваше ръце. — Без да я предупредиш?
— За какво?
— Че е дошъл. Сега ще я види мръсна, плувнала в пот, негримирана и с работни дрехи. Не можа ли да го задържиш пет минути, за да й дадеш време?
— Защо? Изглежда като всеки ден. Какво значение има, по дяволите?
— Щом не се досещаш, значи наистина си глупак. Вече е твърде късно. Трябва да се запишеш в курс за бавно загряващи, Харпър Ашби.
— Мамка му! — промърмори той, когато Хейли го перна леко по ръката и се втурна обратно вътре.
Мич намери подслон от дъжда в оранжерията. Секторът със саксиите го беше впечатлил, но бледнееше пред този. Помещението изглеждаше изпълнено с живот, който струеше от растенията в различни стадии на развитие. Топлият и влажен въздух напомняше за тропически рай и докато дъждовните капки удряха по стъклата, му се струваше, че е попаднал в приказна пещера.
Носеше се мирис на растения и пръст и звучеше приятна, спокойна музика. Не беше нито класическа, нито нюейдж, а странно, завладяващо съчетание между двете.
Видя маси и инструменти, кофи и чували. В плитки черни кутийки трептяха нежни млади растения.
Роз работеше в далечния край, до едната стена. Стоеше с гръб към него.
Имаше прелестна шия. „Странна мисъл — каза си той, — може би глупава“. Но не можеше да го отрече. Косите й бяха прави и късо подстригани и според него тази прическа съвършено разкриваше красивата й дълга шия.
Цялото й тяло бе издължено и стройно. Имаше изваяни ръце, крака и ханш. В момента впечатляващата й фигура бе скрита под широк панталон и безформен пуловер с навити ръкави. Но Мич отлично си спомняше как изглеждаха.
Спомни си и неповторимите й издължени очи, преди тя да чуе стъпките му и да се обърне. С дълги мигли и топъл цвят на тъмен кехлибар.
— Извинявай, че прекъсвам работата ти — усмихна й се той.
— Няма проблем. Не очаквах да те видя тук.
— Получих документите и ми хрумна да намина да ти кажа, че са подписани, подпечатани и вече на път към адвоката ти. Освен това, исках да разгледам фирмата ти. Впечатлен съм. Въпреки че не разбирам нищо от градинарство, истински съм впечатлен.
— Благодаря.
Мич хвърли поглед към работния й плот. Имаше саксии, някои — все още празни, други — с пръст и крехки зелени стъбла.
— Какво става тук?
— Разсаждам целозия — петльов гребен.
— Нямам представа какво е.
— Сигурно си го виждал. — Роз нехайно потърка бузата си и остави на нея петно от кал. — Цветовете изглеждат точно като петльови гребени, яркочервени. Много популярно цвете.
— Аха. И ги слагаш в тези малки саксийки, защото…?
— Защото не обичат да пипат корените им, след като се развият. Засаждам ги съвсем млади, за да разцъфтят за клиентите през пролетта. Ще трябва да понесат само едно пресаждане. Едва ли проявяваш интерес.