Млада и красива, желана и хитра.
Слезе на долния етаж и тихо запя:
— Синя лавандула, дили-дили-дили. Зелена лавандула…
Камината и газената лампа в приемната бяха запалени.
Прислужниците щяха да са любезни, защото пристигаше господарят, а той държеше кесията с парите.
Но тя щеше да каже на Реджиналд, че трябва да уволни всичките и да назначи нови.
Искаше и бавачка за сина си Джеймс, когато се върне при нея. „Млада ирландка“, помисли си Амелия. Предполагаше, че ще бъде забавна. Искаше Джеймс да има весела бавачка.
Въпреки че забеляза бутилката уиски на бюфета, си наля чаша вино. И седна да чака.
Колкото повече часове минаваха, нервите й ставаха все по-обтегнати. Изпи втора чаша вино, после трета. Когато видя през прозореца пред къщата да спира файтон, забрави, че трябва да се държи спокойно, и изтича да отвори сама.
— Реджиналд! Реджиналд!
Скръбта и отчаянието изскочиха от нея като змии, извиващи се и съскащи. Хвърли се към него.
— Опомни се, Амелия. — Ръцете му обхванаха костеливите й рамене и я побутнаха назад. — Какво ще кажат съседите?
Бързо затвори вратата, хвърли смразяващ поглед към една от слугините и тя веднага дотича да вземе шапката и бастуна му.
— Не ме е грижа! Защо не дойде по-рано? Толкова се нуждаех от теб. Получи ли писмата ми? Прислужниците лъжат. Не са ги изпратили. Като затворничка съм тук.
— Не говори глупости. — За миг на лицето му се изписа презрение и той избегна новия й опит да го прегърне. — Разбрахме се никога да не се свързваш с мен в дома ми, Амелия.
— Ти не идваше. Чувствах се самотна. Аз…
— Бях зает. Хайде седни. Успокой се.
Тя не пусна ръката му по пътя към приемната.
— Реджиналд, бебето. Бебето…
— Да, да. — Освободи се и я блъсна към един фотьойл. — Голямо нещастие — каза той, докато отиваше към бюфета да си налее уиски. — Докторът ми съобщи, че било невъзможно да се направи нещо и че трябва да си почиваш. Чух, че не си добре.
— Лъжат. Всичко е лъжа.
Обърна се към нея, огледа лицето й и провисналата рокля.
— Очевидно не си добре, Амелия. Може би малко морски въздух ще помогне. — Усмихна й се равнодушно и се облегна на полицата над камината. — Какво ще кажеш за едно презокеанско пътешествие? Ще успокои нервите ти и ще възвърнеш здравето си.
— Искам детето си. Нямам нужда от нищо друго.
— Детето е мъртво.
— Не, не, не! — Амелия скочи и отново се хвърли на врата му. — Откраднаха го! Живо е, Реджиналд! Нашето дете е живо. Докторът и акушерката са били в заговор. Вече разбирам всичко. Трябва да отидеш в полицията, Реджиналд. Ще те изслушат. Трябва да платиш откупа, който искат, какъвто и да е.
— Това е лудост, Амелия. — Той отмести ръката й от ревера си и приглади гънките, оставени по материята от пръстите й. — Няма да отида в полицията.
— Тогава аз ще отида. Утре ще съобщя на властите.
Дори хладната усмивка изчезна и лицето му стана сурово — като изсечено от камък.
— Няма да направиш нищо подобно. Ще заминеш за Европа с десет хиляди долара, за да можеш да се устроиш в Англия. Това ще е прощалният ми подарък за теб.
— Прощален? — Тя потърси облегалката на фотьойла с ръка. — Ти… ще ме изоставиш точно сега?
— Между нас вече не може да има нищо. Ще се погрижа да си осигурена и вярвам, че ще се възстановиш с едно пътуване отвъд океана. В Лондон ще си намериш друг покровител.
— Как да замина за Лондон, когато синът ми…
— Ще заминеш — прекъсна я той и отпи глътка. — Или няма да ти дам нищо повече. Нямаш син. Нямаш нищо, освен това, което си получила от мен. Тази къща и вещите в нея, дрехите на гърба ти, бижутата, които носиш — всичко е мое. Бъди разумна и не забравяй колко лесно мога да ти ги отнема.
— Да ми ги отнемеш — повтори тя шепнешком и по нещо в изражението му с онази част от разума си, която бе успяла да запази, прозря истината. — Искаш да се отървеш от мен, защото… знаеш. Ти си откраднал бебето.
Реджиналд допи уискито си и я погледна. Остави празната чаша на полицата.
— Нима мислиш, че ще позволя на нищожество като теб да отгледа сина ми?
— Моят син!
Амелия скочи на крака и сви пръсти като котка с наострени нокти.
Плесницата я накара да застине. През двете години като негова държанка никога не бе вдигал ръка срещу нея.
— Изслушай ме внимателно. Синът ми няма да отрасне като копеле, родено от уличница. Ще бъде отгледан в Харпър Хаус като мой законен наследник.
— Жена ти…
— Тя прави каквото й се нареди. Ти също ще направиш това, което искам от теб, Амелия.