— Ти избираш.
— Пица — извика Джош. — С пеперони и салам. И много сирене.
— Артериите ми се запушват само като чуя за това — отвърна Мич, докато изваждаше две кутии кока-кола от хладилника. От опит знаеше, че момчето може да погълне почти цял пай само, но оставаше слабо като хрътка.
Толкова му се искаше и той отново да бъде на двадесет.
Позвъни в близката пицария, поръча голяма пица за Джош и средна вегетарианска за себе си.
Когато се обърна видя сина си облегнат на касата на вратата, с кръстосани крака обути в маратонки „Найк Зуум“.
— Имаш цветя в тоалетната.
— Коледни звезди. За празника.
— Виждаш се с жена. Може би все още не си я свалил, но със сигурност си набелязал някоя. Действай.
— Няма никаква жена. — Мич подхвърли едната кутия кока-кола на Джош. — Просто искам да посрещна празниците в чист апартамент.
— Има начин да те накарам да проговориш. Къде я срещна? Млада мацка ли е?
— Нищо няма да изкопчиш — засмя се Мич и отвори кутията си.
— Ще изплюеш камъчето.
— Няма камъче. — Влязоха заедно в хола. — Все още.
— Аха!
Джош се промъкна зад гърба му, отпусна се на дивана и повдигна крака на масичката.
— Повтарям, нищо няма да изкопчиш. Не бързай да казваш „аха“. Просто съм в празнично настроение. Завърших книгата, което означава, че скоро ще получа чек. Започвам нов интересен проект…
— Вече? Без да си отдъхнеш?
— Поех го преди доста време и най-сетне мога да му се посветя. По-добре е, отколкото да мисля за коледно пазаруване.
— Какво има за мислене? Остават две седмици.
— Е, това е моето момче. — Мич повдигна чашата си за тост. — Как са майка ти и Кийт?
— Добре. Чудесно. — Джош отпи голяма глътка от кутията си. — Тя е в предпразнична треска. Нали знаеш как е?
— Да. — Мич леко го потупа по коляното. — Няма за какво да се безпокоиш, Джош. Майка ти иска да бъдеш при нея за празниците. Нормално е.
— Заповядай и ти. Знаеш, че винаги можеш да дойдеш.
— Зная и го оценявам. Но е по-добре да си остана тук. Ще разменим подаръците си по-рано. За майка ти е важно да посрещнеш Коледа с нея. Заслужава го. Важно е и за теб.
— Ще ми бъде мъчно, че ти си сам.
— Сам, с купа овесена каша.
Винаги болеше, но Мич го бе заслужил.
— Можеш да отидеш при баба — предложи синът му.
— Моля те! — промълви той с измъчено изражение. — Как можа да го кажеш?
Джош самодоволно се усмихна.
— Не би било зле да облечеш костюма на елен, който ти подари преди няколко години.
— Съжалявам, но го подарих на един бездомник, който ще припечели нещо с него през този празничен сезон. Кога заминаваш?
— На двадесет и трети.
— Да се видим на двадесет и втори, ако е удобно за теб.
— Добре. Само трябва да предупредя Джули. Тя ще празнува или с майка си в Охайо, или в Ел Ей с баща си. Раздвоена е. Двамата я притискат и я карат да се чувства виновна и разкъсвана от чувство за дълг. Понякога казва, че й е писнало и не иска да вижда никого от тях. Или плаче, или е раздразнителна, или и двете.
— Ние, родителите, често караме децата си да страдат.
— Вие не ме карате. — Джош отпи още една глътка и разклати кутията. — Не желая да ставам сантиментален, но трябва да кажа, че двамата с мама никога не сте ме въвличали в личните си битки. Напоследък се замислям за това покрай ада, през който преминава Джули. Никога не сте ми причинявали нищо подобно. Не съм се чувствал раздвоен и никой от вас не ме е използвал като оръжие срещу другия. Това, което преживява Джули, ме накара да осъзная какъв късметлия съм. Просто исках да го споделя.
— Е… радвам се да го чуя.
— След тази сцена като във филм на „Холмарк“ искам още една кока-кола. След малко започва „Пригейм“.
— Ще го гледаме.
Мич взе дистанционното управление на телевизора. Запита се под каква ли звезда се е родил, за да го дари съдбата с такъв син.
— Супер! Чипс със сол и оцет!
Чу се отварянето на пакета и почукване на вратата. Мич се усмихна широко, стана и извади портфейла си, за да плати пиците.
— Не разбирам, Стела, просто не разбирам.
Хейли нервно крачеше из спалнята на Стела, а момчетата се плискаха с вода в банята.
— Тези секси сандали, от които ще ми излязат мазоли, или по-елегантните обувки с дебели подметки? — попита Стела и й показа краката си с по една обувка от двата чифта.
Тя се спря, за да ги огледа.
— Тези са секси. — Хейли посочи левия й крак.
— Боях се, че ще се спреш на другите. Е, добре.
Стела свали и двете обувки и прибра отхвърления чифт в гардероба си. Тоалетът й за вечерта бе сложен върху леглото, а предварително избраните бижута бяха на тоалетката.