Трябваше само да сложи момчетата да спят, да се облече, да се погрижи за прическата и грима си, отново да нагледа момчетата, да провери бебефоните и… Неспокойните стъпки и мърморенето на Хейли привлякоха вниманието й и я накараха да се обърне.
— Какво има? Защо си толкова нервна? Да не би да очакваш гадже тази вечер, за което не си ми казала?
— Не. Но има нещо общо с гаджета. Защо Роз е казала на Мич да си доведе компания за партито? Може би наистина ще го направи, защото, ако дойде сам, биха го взели за смотаняк. И двамата ще пропуснат страхотна възможност.
— Нещо ми убягва. — Стела сложи обиците си и се огледа. — Откъде знаеш, че Роз му е казала да си доведе компания? Как разбра?
— Имам си начини. Както и да е. Какво й става? Среща толкова привлекателен свободен мъж, кани го на парти в дома си… дотук — страхотно… Но му казва, че може да си доведе компания. Господи!
— Решила е, че трябва да го каже — от учтивост, предполагам.
— В любовта е като на война — няма място за учтивост, за бога! — С дълга въздишка Хейли се отпусна в единия край на леглото и повдигна крака, за да огледа своите обувки. — „Любов“, „война“ — и двете думи са от женски род. Ние, жените, трябва да владеем положението.
Стела потърка очи.
— Къде си чувала тези неща? Нима е възможно някой да знае как трябва да бъде?
— Продавала съм книги години наред. Чета много и не зная защо запаметявам и най-глупавите подробности. Но да си дойдем на думата — тук ще има парти, в нейния дом, и тя ще изглежда изумително. А той ще се появи с друга жена и ще провали всичко.
— Не мисля, че има какво да провали на този етап.
Хейли отчаяно задърпа косите си.
— Но би могло да има. Зная го. Просто ги наблюдавай тази вечер и ще доловиш вибрациите.
— Добре, ще видим. Но сега трябва да измъкна децата от ваната и да ги накарам да се пъхнат в леглата. После да се облека и да подложа краката си на мъчение с тези обувки, и то с единствената цел да подлудя Лоугън.
— Искаш ли помощ? За децата, не за да подлудиш Лоугън. Лили вече спи.
— Не, ще намокриш и измачкаш тоалета си, а изглеждаш фантастично. Иска ми се и аз да можех да нося такова червено. Много е секси.
Хейли сведе поглед към искрящо червената си къса рокля.
— Не мислиш ли, че е твърде…
— Не, смятам, че е страхотна.
— Е, ще сляза да видя дали мога да помогна на Дейвид с доставчиците или с нещо друго. Ще поискам да чуя неговото мнение за тоалета си. Разбира от мода.
Роз вече се намираше на долния етаж и се питаше дали е взела правилно решение. Може би трябваше да отвори балната зала на третия етаж. Беше просторна, разкошна и изискана. Но на първия, където имаше множество, по-малки стаи със запалени камини, бе по-топло и по-уютно.
Има достатъчно място, каза си тя, докато проверяваше разположението на масите, столовете, лампите и свещите. Остави всички врати широко отворени и знаеше, че гостите ще се разхождат из стаите и ще се възхищават на дома, който тя обожаваше.
Небето беше ясно и щяха да излизат и на терасите. Ако станеше твърде хладно, имаше калорифери. Имаше и маси, столове, свещи и коледни лампички по дърветата, а и прожекторите край пътеките в градината светеха.
За бога, човек би си помислил, че това е първият прием, който организира.
От доста време в тази къща не бе имало толкова разточително празненство. Въпреки че бе свела списъка на гостите до възможно най-малко имена, знаеше, че ще стане претъпкано.
Размина се с доставчиците и допълнителния персонал, които сновяха навътре-навън, и излезе. Да, светлините наистина изглеждаха прекрасни. Харесваха й десетките коледни звезди, подредени във форма на елха.
„Харпър Хаус е създадена за приеми“, напомни си тя. Нямаше смисъл да изпълнява дълга си към своя дом, лишавайки се от удоволствието да кани в него хора, чиято компания й допада.
Обърна се, когато чу вратата да се отваря. Дейвид излезе с две чаши шампанско в ръце.
— Здравей, красавице. Ще привлека ли вниманието ти с чаша шампанско?
— Разбира се. Въпреки че е по-добре да вляза, за да ти помогна да се справиш с лудницата вътре.
— Всичко е под контрол. — Докосна чашата й със своята. — Още двадесет минути и ще стане идеално. Погледни ни! Изглеждаме страхотно, нали?
Роз се засмя и му подаде ръка.
— Ти, както винаги.
— Ти също, съкровище. — Дейвид хвана ръката й и направи крачка назад. — Просто си неотразима.
Бе избрала матовосребриста рокля, дълга и прилепнала с голи рамене, а над деколтето блестяха рубините на прабаба й.
Тя прокара пръсти по платиненото колие с малки червени камъчета.
— Рядко имам повод да нося семейните бижута. Тази вечер ми се струва подходяща.