Затаи дъх, но не подскочи от уплаха. Не се обърна. Просто остана там и погледът и срещна този на Амелия.
— Не сме се виждали от доста седмици — спокойно каза Роз. — Предполагам, че би ме посъветвала да го разкарам. Не обичаш мъжете, а, Амелия? Момчетата, децата — да, но мъжете са нещо друго. Само мъж може да изпълни една жена с толкова гняв. Зная. Някой от рода ми ли го е събудил у теб?
Не последва отговор, но не го и очакваше.
— Ще довърша монолога си, като кажа, че трябва сама да взема решение, както винаги. Ако допусна Мичъл в живота си и в леглото си, и приятните изживявания, и последиците ще бъдат за мен. — Бавно си пое дъх. — Но ще ти обещая едно. Каквото и да се случи между нас, няма да се откажем да разкрием истината за теб. Не и сега, когато най-сетне започнахме да я търсим.
Силуетът започна да чезне, но Роз усети как нещо докосна косите й, сякаш нечии пръсти леко ги погалиха и стоплиха, макар да я лъхна хлад.
Подпря се с две ръце на тоалетката, за да възвърне равновесието си. После старателно освежи устните си с червило, сложи още парфюм на шията си и се отправи обратно към компанията.
Мислеше, че ласката на един призрак е достатъчен шок за една вечер, но я очакваше нов.
Във фоайето стоеше Брайс Кларк.
У нея се надигна ярост, гореща и неудържима. Представи си как се нахвърля върху него с обиди и ругатни, пребива го до безсъзнание и го изхвърля през вратата.
За миг това видение беше толкова ясно и натрапчиво, че реалността около нея започна да избледнява и да се губи. Не чуваше нищо, освен нахлуващата в главата и кръв.
Той изглеждаше безкрайно щастлив, докато помагаше на нейна позната от градинарския клуб да свали наметката си. Роз се притисна към колоната до стълбището, успя да обуздае гнева си и вече бе почти сигурна, че ще се сдържи да не размаха юмруци.
Направи последната крачка.
— Здравей, Манди — каза тя.
— О, Роз! — глуповато се засмя Аманда Оувърфийлд и я целуна няколко пъти по двете бузи. Бе на възрастта на Харпър и Роз знаеше, че е кротка, наивна и богата жена. Наскоро разведена, от лятото живееше отново в Мемфис. — Къщата ти е разкошна. Ужасно закъсняхме, но се увлякохме в… — Тя отново се засмя и Роз стисна зъби. — Няма значение. Толкова се радвам, че ме покани. Умирах от любопитство да видя дома ти. Господи, забравих за добрите маниери. Нека те запозная с кавалера си. Розалинд Харпър, това е Брайс Кларк.
— Познаваме се.
— Роз, изглеждаш великолепно, както винаги.
Той опита да се наведе към нея, сякаш за да я целуне. Знаеше, че всички разговори край тях са замлъкнали и гостите ги наблюдават, слушат и очакват развитието.
Роз прошепна съвсем тихо:
— Докосни ме и ще напъхам топките ти в гърлото.
— Поканен съм като гост в дома ти. — Брайс говореше с любезен тон, но достатъчно силно, за да го чуят всички любопитни. На лицето му се изписа учудване и обида. — Грубостта не ти отива.
— Не разбирам. — Кършейки пръсти, Манди гледаше ту него, ту нея. — Не разбирам.
— Не съм изненадана. Манди, би ли излязла заедно с кавалера си и с мен за момент?
Роз чу гневна ругатня зад гърба си и положи неимоверно усилие да остане със спокойно изражение. Обърна се и сниши глас:
— Харпър, моля те, недей.
Когато направи крачка встрани, за да препречи пътя му, Харпър отмести поглед от Брайс към нея.
— Да приключим веднъж завинаги.
— Аз ще се погрижа. Остави ме да се справя сама. — Роз потърка рамото му и усети, че мускулите му треперят. — Моля те!
— Не сама.
— Само две минути. — Целуна сина си по бузата и прошепна в ухото му: — Той иска да стане скандал. Няма да му доставя това удоволствие. Две минути, скъпи. — Обърна се. — Манди, да поизлезем на чист въздух, а?
Тя хвана другата жена под ръка.
Брайс не се предаде.
— Много подло от твоя страна, Розалинд. Ставаш за срам пред гостите си. Надявах се поне да бъдем учтиви.
— Тогава надеждите ти са разбити.
Забеляза промяната в изражението му, когато надникна над рамото й. Проследи погледа му и видя Мич да застава до Харпър, а Лоугън и Дейвид да се придвижват към фоайето. Лицата им определено бяха далеч по-малко приветливи от нейното.
— Кой е негодникът? — Въпросът на Мич бе почти прошепнат, но достигна до нея, както и отговорът на Харпър:
— Брайс Кларк. Боклукът, който майка ми изхвърли оттук преди няколко години.
Роз придърпа Манди навън. Брайс беше идиот, който с радост би влязъл в схватка с Харпър пред гостите. Но не би дръзнал да предизвика четирима силни и разгневени мъже дори заради удоволствието да я злепостави в собствения й дом.
Убеди се в това, когато той сковано излезе през вратата зад нея. Роз я затвори.