— Искам и да уговоря часове за разговори с хората от къщата след празниците.
— Добре.
Стоеше срещу нея, пъхнал ръце в джобовете на коженото си яке. Търсеше повод да се помотае още малко, за да се наслади на уханието й. Лек полъх на женственост, примесен със свежия мирис на гора.
— Може би ще ми се смееш, но не предполагах, че по това време на годината може да се върши градинарска работа.
— Винаги има какво да се прави.
— Няма повече да ти преча. Исках да се уверя, че си добре.
— Добре съм. Чудесно.
— Глупаво е да се преструвам, че не съм чул слуховете какво се криеше зад снощната сцена. Или че не си представям каква трагикомедия би се разиграла, ако ти не беше държала толкова… достойно.
— Старая се да запазвам достойнството си, доколкото е възможно.
— Ако ставаш сприхава всеки път, когато разговорът засегне лична тема, ще ми бъде трудно да проуча историята на семейството ти.
Наблюдаваше я внимателно и вече се учеше да отгатва мислите й. Забеляза гримасата на раздразнение, която за миг се появи на лицето й.
— Случилото се снощи няма нищо общо с историята на семейството ми.
— Не съм съгласен. Свързано е с теб, както и… всичко друго, което става в тази къща.
Можеше да го отпрати достойно, както Брайс Кларк, но не биваше да постъпва така с него само защото бе искрен и прям.
— Ще човъркам, Роз. За това си ме наела и невинаги ще бъда тактичен. Ако искаш да постигна някакъв напредък, трябва да свикнеш.
— Не виждам как злополучният ми и за щастие кратък втори брак би могъл да има нещо общо с Печалната невеста.
Нямаше нужда да вижда очите й, за да усети студенината. Долови я в гласа й.
— Невеста. Независимо дали е била такава, всички от семейството ти са я наричали така. Когато тя се… разкри пред нас миналата пролет — каза той, — ти сподели, че никога не те е тормозила заради връзките ти с мъже и втория ти брак, както тормозеше Стела.
— Стела има малки деца. Моите са пораснали.
— Все пак са твои деца.
Раменете й се отпуснаха, когато се наведе да събере няколко малки клонки и да ги пъхне в устата на мелачката.
— Разбира се.
— Тогава можем да направим извода, че не се е чувствала застрашена от Брайс… що за глупаво име е това впрочем? Или е смятал, че вече си изпълнила майчинския си дълг и сексуалният ти живот не я засяга. Или след определен момент престава да се явява на когото и да било от къщата.
— Със сигурност не е третото, защото наскоро я видях.
— След месец юни?
— Само преди няколко дни, а снощи отново.
— Интересно. Какао правеше ти? А тя? Трябва да взема бележника си.
— Нищо особено. Просто се появи и изчезна. Не очаквам да разрешиш загадката защо се явява и на кого. Искам само да разбереш коя е.
— Едната загадка е свързана с другата. Наистина трябва да поговорим в удобно за теб време. Сега явно не е подходящ момент. Бихме могли да вечеряме заедно утре, когато си свободна.
— Не е нужно да ме каниш на вечеря, за да узнаеш това, което ти е необходимо.
— Ще е приятно, освен ако нямаш строг принцип да не смесваш бизнеса и удоволствието и се наложи да чакам, докато завърша този проект, за да те поканя.
— Приключих със срещите, Мич. Завинаги.
— Думата среща ме кара да се чувствам, сякаш съм се върнал в колежа или още по-лошо — в гимназията. — Протегна ръка и вдигна очилата й. Погледна я право в очите. — Добре, да кажем, че просто искам да излезем заедно.
— Това е моето определение за среща. — Но Роз се усмихва, преди да намести очилата си. — Все пак съм поласкана.
— Засега ще се разберем само кога да поговорим във връзка с проучването. През следващите две седмици ще съм свободен, така че ми кажи кога ще имаш възможност за продължителен разговор. Или ми се обади у дома.
— Добре.
— Ще вляза да свърша малко работа и ще те оставя да довършиш своята — Щом Мич тръгна, тя посегна към ключа на мелачката. — Роз, ако някога промениш решението си за вечерята, кажи ми.
— Обещавам.
Включи машината и пъхна поредната клонка.
Роз работи до здрач и подреди инструментите си, преди да изкачи стъпалата до терасата на втория етаж и външната врата за стаята си.
Искаше да вземе дълъг горещ душ, да облече чисти дрехи и да си налее чаша студено вино. „Не — каза си, — по-добре мартини“. От превъзходното мартини на Дейвид — с екзотични маслини, с които криеше откъде се снабдява. После щеше да си направи сандвич с онази страхотна шунка, останала от предишната вечер. Може би щеше да прекара по-голямата част от вечерта да скицира идеи за цветарския магазин. После щеше да разгледа мострите на чували за пръст с фирмени емблеми, които Стела бе подготвила за нея.