Премина от африканските теменужки към бромелиите и щом приключи с разсаждането на розетките им, реши да подари на Стела и една от тях. Доволна от резултата, поработи още час, а после надникна при пролетните цветя, които бе отгледала от луковици в оранжерията. Нарцисите щяха да разцъфнат след седмица.
Когато реши, че е свършила достатъчно работа, натовари саксиите на количка, внесе ги в къщата и ги подреди, както й харесваше, част от тях — като гора в зимната градина, а останалите — из стаите.
Най-накрая отнесе три луковици в облагородена почва на топло в кухнята.
— Какво ми носиш? — попита Дейвид.
— Дейвид, отчайвам се. Явно няма да успея да те науча на нищо за отглеждането на растения. Очевидно е, че това са лалета. — Подреди ги на перваза над страничния плот. — Ще разцъфнат след няколко седмици.
— А аз се отчайвам, че не ще успея да те науча нещо за стилното градинарско облекло. От кога е тази блуза.
— Нямам представа. Какво правиш тук? — Роз отвори хладилника и извади каната със студен чай, която винаги стоеше там. — Не трябваше ли вече да се разкрасяващ за купона?
— Ще направя хубаво плато с резени бекон, щом отказваш да дойдеш с нас и да се позабавляваш тази вечер. Днес си позволих да прекарам няколко часа в салон за масаж и сауна, докато ти се ровеше в калта, така че вече съм започнал с разкрасяването.
— Не си прави труда с това плато, Дейвид. Ще намеря с какво да си направа сандвич.
— Така е по-приятно, особено когато имаш компания — засмя се той. — Професорът вече е в библиотеката. Ще сложа две бутилки шампанско да се охлаждат, за да… както се казва, да го гръмнете.
— Дейвид! — Роз леко докосна слепоочието му, преди да си налее чай. — Няма да гърмя шампанско. Ще се грижа за бебето.
— Бебетата спят в полунощ. Роз, съкровище, той е голям сладур. От небрежните, секси учени. Действай, но, за бога, първо се преоблечи. Приготвих белия ти кашмирен пуловер и онзи черен панталон с ликра, който те придумах да си купиш, както и страхотните обувки „Джими Чу“.
— Разбира се, че няма да бъда с кашмирен пуловер, прилепнал панталон, който никога не бих си купила, ако ти не ме беше омагьосал, и обувки с десетсантиметров ток, докато се грижа за седеммесечно бебе. Не отивам на среща.
— Какво ще кажеш за роговите рамки? Защо мъжете с такива очила са толкова чаровни?
Роз си взе маслина от купата.
— Тази вечер си непоносим.
Дейвид покри подноса и купите с пластмасови капаци.
— Готово. Двамата с очилатия красавец ще си направите хубав новогодишен пикник.
— Дейвид, защо си въобразяваше, че имам нужда от мъж, по дяволите?
— Скъпа Роз, всеки се нуждае от някого до себе си.
Преоблече се, но категорично отхвърли избора на Дейвид и предпочете семпла памучна блуза, дънки и любимите си вълнени чорапи вместо чехли. Все пак прояви суетност и се гримира.
В детската стая търпеливо изслуша всички инструкции на неспокойната майка, увери я, че всичко ще е наред, и се закле, че ще й се обади, ако има проблем. Най-сетне успя да накара Хейли да излезе.
Проследи през прозореца отдалечаващата се кола. След това с усмивка се обърна към Лили, която гукаше от столчето си.
— Сега си само моя. Ела при леля Роз, за да те схруска като захарче.
В библиотеката Мич се преструваше, че чете и нахвърля бележки, а всъщност слушаше гласовете от бебефона, закачен на стената срещу него.
Във всяка стая имаше такъв, поне във всяка, в която той бе влизал. След преживяното през пролетта му се струваше разумна предпазна мярка.
Но точно сега не мислеше за предпазни мерки. Бе впечатлен и заинтригуван, докато слушаше първо тревожния глас на Хейли, а сега — любовните словоизлияния на Роз към бебето.
Никога до момента не я бе чувал да говори с този тон и не предполагаше, че е способна на такава нежност, сякаш бавно се разтапяше като ароматна свещ от уморена топлина. Не очакваше тя да обсипе едно дете с ласки.
Говореше безсмислици, гушкаше, смееше се и издаваше глуповати звуци, обичайни за възрастните, които са край бебе, и по реакциите на Лили личеше, че детето е щастливо колкото бавачката си.
Още едно лице на уверената, сурова и хладнокръвна, нехайна и изключително пряма Роз. Всички тези страни вече се преливаща в образа на сексапилна зряла жена. Сега тази… сантименталност, би казал, бе неочаквана глазура на вече примамливата торта.
Чу смеха й, заразителен и искрен, и се отказа дори да се преструва, че работи.
Звучеше дрънчене на играчки, радостно детско гукане и неподправено задоволство в плътния женски глас. По-късно я чу да пее, за да приспи детето.