Ускори темпото, когато стигна до пътеката — висока и стройна жена с къси, сресани надве-натри черни коси. Очите й с топъл цвят на мед огледаха имението — великолепните магнолии, младите дрянови дръвчета, декоративните храсти, цяло море от теменужки, които бе засадила само преди седмица, и лехите, които трябваше да почакат доста, докато отново се изпълнят с цветове.
Според Роз нямаше градина в Югозападен Тенеси, която можеше да се сравни с тази на Харпър Хаус. Нямаше и къща достойна да съперничи на внушителното изящество на нейната.
За разлика от друг път, в края на алеята направи кръгом и потича на място, загледана в сградата, обвита в перлена мъгла.
Бе величествено съчетание на ренесансова и готическа архитектура, с каменни зидове в топъл жълт цвят и снежнобяла дограма. Двойното стълбище водеше до балкон, приличащ на театрален, който образуваше корона над фоайето.
Обичаше високите прозорци и сложната резба на парапета на третия етаж, простора и спомените, свързани с тази къща.
Ценеше я и полагаше грижи за нея, откакто бе станала нейна собственичка след смъртта на родителите си. Тук отгледа синовете си и изживя скръбта, когато загуби съпруга си.
Един ден на свой ред щеше да я предаде на Харпър. Благодареше на Бога за искрената си вяра, че синът й ще се грижи за нея със същата любов.
Това, което й струваше, изглеждаше нищо в сравнение с всичко, което й даваше — дори в този единствен миг, докато стоеше в края на алеята и се взираше през завесата от утринна мъгла.
Но ако не продължеше кроса си веднага, нямаше да измине петте километра. Отправи се на запад по банкета край шосето, въпреки че толкова рано почти нямаше движение.
За да не мисли за усилието, започна да си припомня предвидените за деня задачи.
Чакаха я няколко чудесни издънки, на които трябваше да отстрани долните листа. Щеше да прегледа разсада за признаци на изсъхване. Навярно вече имаше растения, готови за преместване в отделни саксии.
Спомни си, че Стела бе помолила за още амарилис, сандъчета за луковици, венци и коледни звезди за празничните разпродажби. Младата жена разбираше от професията си.
След това идваше ред на живите елхи и чемшири. Слава богу, че можеше да разчита на Лоугън за тях.
Трябваше да провери дали Харпър има още от коледните кактуси, които наскоро беше добил с поставяне на присадки. Искаше няколко за себе си.
Докато минаваше покрай „В градината“ и размишляваше за бизнеса, Роз се изкуши да свие от пътя по чакълената алея към входа и да си позволи самотна обиколка на всичко, което беше изградила от нулата.
Със задоволство забеляза, че Стела се е престарала преди празниците. Бе поставила безброй коледни звезди пред входа на ниската постройка, която служеше като преддверие към търговската част на центъра. Беше закачила още един венец на вратата и аранжирала малки бели лампички около него и бе украсила борче, пресадено от градината в саксия, поставена на площадката.
Бели теменужки, лъскави чемшири и градински чай щяха да привличат по-голям интерес към празничните разпродажби.
Роз устоя на изкушението и продължи по шосето.
Трябваше да намери малко време — ако не днес, в близките няколко дни, — за да довърши коледното си пазаруване. Или поне по-голямата част от него. Беше получила покани за доста коледни тържества, а и самата тя искаше да устрои прием. Отдавна не беше канила много гости в къщата.
Трябваше да признае, че една от причините бе разводът. Нямаше желание да става домакиня на приеми, когато се чувстваше — засрамена и наранена след лекомисления си, за щастие кратък брак е един лъжец и измамник.
Но дойде време да сложи край на това, както на връзката си с него. Фактът, че Брайс Кларк се е върнал в Мемфис, само я караше да си напомня колко важно е да живее личния си и професионален живот така, както самата тя избере.
Когато стигна до ударения от гръм орех, който отбелязваше два километра и половина разстояние от къщата, Роз тръгна обратно. Косите и горнището й бяха влажни от леката мъгла, но чувстваше мускулите си загрети и отпуснати. Колкото и неприятно, всичко, което беше чувала за бягането, се оказваше истина.
Видя един елен да прекосява шосето, с дебела зимна козина и уплашени очи, навярно усетил присъствието на човек.
„Красив си — помисли си Роз, леко задъхана при последния половин километър. — Но стой далеч от градините ми“. Мислено си отбеляза да поръча ново напръскване, преди той и събратята му да наминат и да си устроят угощение.
Тъкмо свиваше по алеята към къщата, когато чу приглушени стъпки и видя нечий силует да се приближава към нея. Въпреки мъглата, веднага позна другия ранобудник.