— Предположение, основано само на кройката на роклята и прическата й — каза той, докато пишеше. — Не е убедително.
— Но определено звучи разумно и логично.
Мич вдигна поглед, усмихна й се и зад очилата очите му добиха замислен израз.
— Може би. Възможно е да сте прави, но искам да разполагам с малко повече информация, преди да го приема за факт. Какво е станало с твоите пралели, по-големите сестри на Реджиналд-младши?
— Не мога да кажа. Не съм познавала никоя от тях, не ги помня. Не са били близки нито с баба ми, нито с баща ми. Баба ми е опитвала да заздрави семейните връзки и баща ми да се сближи с техните деца като с братовчеди. Все още се чувам с някои от тях.
— Биха ли се съгласили да разговарят с мен?
— Не всички. А някои вече са покойници. Ще ти дам имената и номерата им.
— На всички живи — настоя Мич. — Мога да бъда убедителен. Пак ли? — промърмори, когато приспивната песен отново зазвуча от бебефона на отсрещната стена.
— Да. Искам да нагледам Лили.
— Имаш ли нещо против да дойда с теб?
— Не. Ела. — Тръгнаха заедно нагоре по стълбите — Най-вероятно ще спре, преди да стигнем там. Така става обикновено.
— Между 1890-а и 1895-а е имало две дойки, три гувернантки, една помощник-икономка, дванайсет прислужници, лична камериерка и три готвачки. Издирих някой имена, но тъй като не е отбелязана възрастта, трябва да поровя доста архиви, за да отсея вероятностите. Ако и когато успея, ще се заема със смъртните актове и ще проследя произхода им.
— Доста ще трябва да се потрудиш.
— Важно е човек да обича работата си. Права си, пеенето престана.
Но те продължиха по коридора към детската стая.
— Все още е студено — отбеляза Роз. — Но и студът бързо изчезва.
Застана до креватчето и придърпа одеялцето под брадичката на спящото дете.
— Толкова кротко бебе — тихо каза тя. — Спи непробудно почти през цялата нощ. Никое от моите не беше така спокойно на тази възраст. Всичко е наред. Да тръгваме.
Излезе и остави вратата отворена. Бяха стигнали до площадката на стълбите, когато часовникът започна да бие.
— Полунощ ли е? — Роз погледна ръчния си часовник, за да се увери. — Не предполагах, че е толкова късно. Е, честита Нова година.
— Честита Нова година. — Мич хвана ръката й, преди да продължат по стъпалата, докосна бузата й и попита: — Имаш ли нещо против?
— Не.
Устните му погалиха нейните съвсем леко — като изтънчен кавалерски жест за отбелязване на празника. Откъм източното крило на къщата като изстрел отекна затръшване на врата.
Въпреки че сърцето й подскочи, гласът й остана спокоен, когато отбеляза:
— Явно тя не одобрява.
— Ядосана е. Е, щом ще се сърди, нека й дадем основателна причина.
Този път, без да пита, Мич плъзна ръка към тила й. И сега допирът на устните му не беше лек и изтънчен. В корема й се надигна прилив на топлина, когато целувката стана дълбока и страстна и тялото му се притисна към нейното. Усети как топлината нахлу в кръвта й като бърз, неудържим поток и в миг на лудост се понесе с него.
Вратата в източното крило се затръшваше отново и отново, а часовникът продължаваше да бие непрестанно след дванайсетте удара.
Бе очаквал вкусът й да бъде точно такъв — издаващ зрялост и сила, по-скоро тръпчив, отколкото сладък. Бе копнял да усети как тези устни се движат заедно с неговите, да почувства допира на стройното й тяло до своето. Сега, когато изживяваше това наяве, искаше то да продължи.
Но Роз се отдръпна назад, отвори широко очи и срещна погледа му.
— Е, вече я вбесихме.
— Това е само началото.
— Мисля, че с най-добре да… успокоим нещата за тази вечер. Трябва да вдигна съдовете от масата в гостната и да легна при Лили.
— Добре. Ще събера записките си и ще си тръгна.
В гостната Роз струпа съдовете на количката, докато той събираше нещата си.
— Наистина си трудна за разбиране жена, Розалинд.
— Сигурно е така.
— Знаеш, че бих искал да остана и да те отнеса до леглото.
— Да, зная. — Тя прикова поглед в него. — Не водя любовници… бих излъгала, ако кажа, че не водя любовници в спалнята си, но истината е, че не го правя прибързано или лекомислено. Ако се реша на тази стъпка с теб, ще бъде сериозно, Мичъл. Много сериозно. И двамата трябва да помислим.