Извади скицата от папката си и погледна образа, нарисуван от Роз — млада, много слаба жена с буйни руси къдрици и очи, изпълнени с печал. „По това са определили кога е живяла — помисли си той и поклати глава. — По роклята и прическата“.
Не че скицата не беше добра. Бе видял Амелия само веднъж, но тогава изглеждаше гневна, а не така спокойна и тъжна.
Може би роклята бе носена десет или дори двадесет години. Или беше съвсем нова. Прическата беше личен избор или мода. Изключено бе да се направи извод за възраст или епоха въз основа на подобна откъслечна информация.
Все пак от досегашните си проучвания заключаваше, че са на прав път.
Разказите за сънища, отделните сведения и самата легенда датираха от времето на Реджиналд Харпър.
Реджиналд Харпър, замисли се Мич, залюля се на стола си и се загледа в тавана. Реджиналд Едуард Харпър, роден през 1851-а, най-малкото от четирите деца на Чарлс Даниъл Харпър и Кристабел Уесли Харпър. Втори и единствен жив син. По-големият му брат — Натаниъл, загинал през юли 1864-а, на осемнадесет години, в битката при Блъди Бридж в Чарлстън.
Оженил се за Беатрис… Отново прелисти записките си. Да, през 1880-а. Пет деца. Шарлот, родена през 1881-а Едит Ан — през 1883-а, Катрин — през 1885-а, Виктория — през 1886-а, и Реджиналд-младши — през 1892-а.
„Значителна разлика между последните две деца в сравнение с тази между четирите сестри“, констатира Мич и отбеляза вероятността от помятания и мъртвородени бебета.
Доста голяма, като се имаше предвид ненадеждният контрол на раждаемостта и естественото предположение, че Реджиналд е искал син, който да продължи името му.
Прегледа схемата на родословието на Беатрис, която бе съставил. Една сестра, един брат, една снаха. Но всички роднини от женски пол бяха починали далеч след началото на явяванията и сънищата, поради което бяха малко вероятни кандидатки. И никоя от тях не се казваше Амелия.
Не бе открил и слугиня с това име. Все още.
Засега отново се върна на Реджиналд Харпър, глава на семейството през най-вероятния период.
Кой си бил ти, Харпър? Преуспял, влиятелен наследник на семейното имение и пари, защото по-големият ти брат е избягал, за да постъпи в армията, и е загинал в сражение за каузата. Освен това, най-малкото дете в семейството.
Бракът ти е бил сполучлив и по време на него си натрупал още пари. Разширил си и си модернизирал къщата според бележките на Роз. Имал си щастлив брак, щастлив живот и не си се боял да харчиш състоянието си. Но в годините на твоето господство е имало постоянно текучество на камериерки и друг женски персонал.
Може би Реджиналд е обичал да се забавлява с прислужниците. Или съпругата му се е държала като тиранка.
Дали дългото очакване на син го бе разочаровало и изнервило, или се бе радвал на дъщерите си? Щеше да е интересно да узнае това.
Нямаше жив човек, който да каже.
Мич отново се втренчи в монитора и за момента се зае с фактите, а не с предположенията.
Роз имаше предостатъчно свои видове стайни растения и реши да разсади и изложи някои от тях. По предложение на Стела включи други в интересни аранжировки.
Приятно й беше да работи със Стела, но се случваше рядко, главно защото предпочиташе само компанията на растенията и музиката, докато се занимаваше в оранжерията.
— Удоволствие е отново да заровя ръце в пръстта — отбеляза Стела, избирайки сансевиера за аранжировката си.
— Предполагам, че скоро няма да ти липсва, когато се заемеш с новата градина.
— Нямам търпение. Зная, че вбесявам Лоугън с множеството промени в проекта. — Подухна немирната къдрица, която се бе спуснала пред лицето й, и погледна към Роз. — Но това, което правеше той преди, едва ли можеше да се нарече проект. Беше по-скоро концепция.
— Която ти доразвиваш.
— Мисля, че ако му покажа още една скица, ще ме накара да я изям. Тази копривка е страхотна.
— Съсредоточаването върху градинарството помага да преодолееш предсватбения стрес.
За миг Стела остана неподвижна, с ръце в пръстта.
— Именно. Кой би предположил, че ще съм толкова неспокойна? Не ми е за първи път и ще направим малко, скромно тържество. Планирах го месеци наред, което доста ядоса Лоугън. Но трябваше да боядисаме и обзаведем поне хола и детската стая. Знаеш ли колко красиви неща му е дала майка му, а той ги е оставил на склад.
— Тази драцена ще стои добре тук. Мисля, че е нормално да се чувстваш неспокойна. Булката си е булка, независимо дали й е за първи път.