— Така ли се чувстваше и ти при втората си женитба? Зная, че се е оказала грешка, но…
— Не — каза Роз равнодушно. Тонът й не издаде огорчението, а пълно безразличие. — Това трябваше да ми подскаже нещо. Преживяваш стрес, защото си развълнувана и щастлива и защото си от типа хора, които се тревожат за всяка подробност. Особено когато се отнася за нещо важно.
— Искам всичко да изглежда специално. Съвършено. Навярно съм полудяла, щом реших венчавката да се състои в задния двор, преди да завършим градината. Имаме време само до април.
— Ще успеете. И двамата с Лоугън знаете достатъчно за засаждането, един за друг и всички важни неща.
— Ще ми го напомняш, нали?
— С удоволствие. Тези изглеждат чудесно. — Роз се отдръпна назад и сложи ръце на кръста си. — Определи ли цени?
— Тридесет и четири и петдесет. Четиридесет и пет и деветдесет и пет за големите.
— Звучи добре. Хитър начин да си осигурим още малко приходи, като разсаждаме вече готови растения.
— И добра цена за клиентите, защото никъде другаде няма да намерят толкова богати стайни украси. Ще ти помогна да внесеш някои от тях и ще ги включа в каталога.
Натовариха количка с касетки и я закараха до главната постройка. Когато Стела започна да размества другата стока, за да ги подреди, Роз я побутна.
— Върви в офиса си и оформи документацията. Ако се заемеш с преподреждане, ще се забавиш тук повече от час. Щом свърша, можеш да се върнеш и да преместиш това-онова.
— Мислех си, че ако групираме част от по-малките ето там и използваме няколко от онези маси с теракотени плотове…
— Ще измисля нещо, а после ти ще дойдеш да доразвиеш идеята ми.
— Ако сложиш една от по-големите на онази масичка от ковано желязо и наоколо разположиш малки месингови фенери, а до нея — широка керамична саксия със стредиция, ще се получи въздействаща гледка. Отивам в офиса си.
Роз се усмихна и смести новата стока сред другата. Не можеше да отрече, че идеята на Стела е чудесна, както обикновено. Подреди масичката според предложението й.
— Розалинд Харпър, ето къде си била!
Роз стоеше с гръб към вратата и успя да прикрие гримасата на раздразнение и придаде по-приветлив израз на лицето си.
— Здравей, Сиси.
Изтърпя обичайния поздрав — въздушна целувка на близо сантиметър от бузата й, и се примири, че ще загуби половин час в празни приказки.
— Много си хубава — каза Роз. — Нов тоалет ли имаш.
— Това ли? — Сиси превзето махна с ръка, показвайки френския си маникюр в тон с тъмночервения й костюм. — Измъкнах го от гардероба си тази сутрин. Господи, Роз, никога няма да качиш дори грам. Всеки път, когато те видя, се чувствам длъжна да се потя с двайсет минути повече на фитнес уреда си.
— Изглеждаш чудесно, Сиси.
Казваше самата истина. Едно от най-забележителните умения на Сесилия Прат бе да се разкрасява. Косите й бяха чудесно изрусени на кичури, изправени и подстригани на черта, която подхождаше на младежкото й и закръглено лице с трапчинки и кафяви очи.
Съдейки по тоалета й, Роз предположи, че е обядвала с приятелки или е имало среща на женския комитет и тя е наминала да посее и пожъне клюки.
Това бе другото развито до съвършенство умение на Сиси.
— Не зная как е възможно, толкова съм изтощена. Тази година празниците почти ме довършиха. Накъдето и да се обърнеш — парти. Не съм си поела дъх от Деня на благодарността. Преди да усетя, ще дойде време за пролетния бал в клуба. Нали ще дойдеш тази година, Роз? Без теб не е същото.
— Не съм мислила за това.
— Е, помисли си. Поседни за минута да си поговорим. Не мога да стоя на краката си нито миг повече. — За да й докаже, Сиси седна на пейката до масичката, върху която Роз току-що бе подредила стока. — Невероятно е. Сякаш седя сред тропическа градина. Следващата седмица с Ханк заминаваме за Каймановите острови да се попечем на слънце. Имам нужда от почивка, честна дума.
— Сигурно ще прекарате забавно.
Добрите маниери задължаваха Роз да седне до нея.
— Трябва и ти да отидеш на почивка на някой тропически остров, скъпа. — Сиси докосна ръката й. — Слънце, синьо море, полуголи красавци. Билет за рая. Знаеш ли, тревожа се, че ти стоиш тук като прикована с вериги към фирмата. Но вече можеш да разчиташ на онова момиче от Севера. Как се справя тя впрочем?
— Казва се Стела, Сиси, и работи при мен повече от година. Това е ясно доказателство, че и двете сме доволни.
— Радвам се да го чуя. Трябва да се възползваш и да заминеш някъде за известно време.
— Няма място, къде го бих искала да отида.
— Е, ще ти донеса брошури, обещавам. Не бих могла да преживея още ден, ако не ме крепеше мисълта, че скоро ще седя на плажа и ще пия май-тай. Умно постъпваш, като пропускаш повечето партита, но ми беше мъчно, че не те видях на Нова година у Джан и Куил. Хубаво събиране, но не може да се сравнява с онова, което организира ти. Цветята бяха оскъдни, а храната — нищо особено. Не бих казала на Джан. Знаеш ли, че след седмица тя ще се подложи на липосукция?