Рано или късно той отново щеше да стъпи накриво, да подцени жената, чиято глава е завъртял, или да се опита да измами някого, след което щеше да офейка от Мемфис, далеч от нея.
И хората щяха да намерят друга тема за обсъждане, както ставаше винаги.
Не проумяваше как е успял да убеди някого, че тя го е нападнала, при това в собствения си дом. Но доста умело се преструваше на наранен и беше най-убедителният лъжец, когото познаваше.
Не можеше и нямаше смисъл да се защитава, по какъвто и да е начин. Така само би наляла масло в огъня. Щеше да постъпи както винаги, да стои далеч от хорските клюки — физически и емоционално.
Можеше да си позволи да е сърди за известно време. Все пак и тя не бе идеална. После щеше да продължи да живее живота си както по-рано.
Както самата тя желае.
Затвори очи. Не очакваше да заспи, но се унесе в онова полусънно състояние, което често й се струваше по-успокояващо.
В унеса си се озова сред своята сенчеста градина, където се наслаждаваше на пролетния полъх и вдъхваше уханията, носещи се във въздуха.
Виждаше голямата къща и ярките цветя в сандъчетата на терасите. И някогашния гараж за файтони, с леха лилии отпред, готови всеки момент да разтворят широко цветове.
Долавяше уханието на трендафила, с който бе обрасла беседката, озарена от златисти слънчеви лъчи. Белите рози, засадени от самата нея в памет на Джон.
Радко ходеше до гроба му, но често наобикаляше тази беседка.
Загледа се отвъд розариума, в лехите с летни цветя и пътеките, виещи се между храстите и дърветата на мястото, където Брайс бе искал да изкопае плувен басейн.
Бяха се скарали за това и Роз вдигна грандиозен скандал, когато той, въпреки възраженията й, се свърза със строителна фирма и сключи договор зад гърба й.
Тогава тя се обади на строителния предприемач и се закани, че ако направи и една копка в градината й, полицията трудно ще събере останките му от земята.
Още по-гневно напомни на Брайс, че къщата и имението са нейни и единствено тя има право да взема решения, свързани с тях.
Той си тръгна сърдит, но само няколко часа по-късно довтаса да й се извинява, падайки на колене, с букетче диви теменужки в ръка.
Грешката й беше, че прие извиненията и цветята.
Сама е по-добре.
Роз потръпна в сянката.
— Може би да, а може би не.
Постигнала си всичко сама. Веднъж сгреши и виж какво ти струва. Все още плащаш скъпо. Не допускай нова грешка.
— Това няма да се случи. Каквото и да правя, няма да допусна грешка.
Сама е по-добре. Гласът звучеше по-настойчиво и я обгърна вледеняващ студ. Аз съм сама.
За миг, само за миг, Роз зърна жена със захабена бяла рокля, лежаща в изровен гроб. Долови мириса на смъртта под розите си.
Очите на жената внезапно се отвориха и втренчиха поглед в нейните, изпълнени с дива ярост.
Девета глава
Роз се прибра в къщата заради поройния дъжд, който плющеше навън. Свали якето си и седна на пейката в преддверието, за да събуе ботушите си. Дейвид излезе от кухнята, настани се до нея и й подаде чаша кафе.
— Доктор Сладур е в библиотеката.
— Зная, видях колата му.
Тя отпи глътка и задържа чашата между двете си ръце, за да ги стопли.
— Харпър е при него, на разпит. Пийнахме кафе със сметана и хапнахме сладкиш с ябълков сос.
— Сладкиш с ябълков сос?
— Запазих ти голямо парче. Зная всичките ти слабости. Казаха, че може би тези дни ще завали сняг.
— Чух.
— Стела и момчетата са у Лоугън. Тя ще приготви вечеря, а децата се надяват да започне снежна виелица, за да останат да пренощуват там.
— Чудесно. Трябва да взема душ. Горещ. — Подаде чашата обратно на Дейвид.
— Защо и ти не поканиш привлекателния професор да остане за вечеря? Ще приготвя апетитно пилешко с кнедли, за да имаме сили да издържим на студа.
— Добра идея… за пилешкото. Разбира се, Мич е добре дошъл да ако пожелае да остане и няма други планове.
— Няма — увери я Дейвид. — Вече го попитах.
Роз се засмя, забелязвайки широката му усмивка.
— С кого искаш да го сватосаш, Дейвид? С мен или със себе си.
— Знаеш, че съм напълно безкористен човек, а и докторът е абсолютно хетеросексуален, така че — с теб.
— Ти си непоправим романтик.
Роз се изпрани и завъртя очи, когато го чу да се провиква:
— Облечи нещо секси.
В библиотеката Харпър държеше полагащата му се след работно време бира. Не мислеше, че може да каже на Мич нещо, което той все още не знае, но отговаряше на въпросите и запълваше дребни пропуски в разказите на майка си и Дейвид.