— Кога отиде в гаража за файтони?
Роз се усмихна.
— На разсъмване. Едва тогава успях да ги успокоя.
— Взе ли пистолета?
— Да, в случай че онова, което са видели, се окаже от плът и кръв, а не призрак.
— Бях достатъчно голям, за да дойда с теб — промърмори Харпър. — Не биваше да тръгваш сама.
Роз самоуверено вдигна глава.
— Аз командвах парада. Както и да е, не видях нищо и честно казано, не знам дали наистина почувствах нещо или все още съм била толкова напрегната, че съм си въобразила.
— Какво си помисли?
— Че е необичайно студено. Усетих… ще прозвучи мелодраматично, но имах чувството, че смъртта витае около мен. Претършувах цялата постройка, но не открих нищо.
— Кога е била превърната в къща за гости?
— О… Хм! — Роз притвори очи и се замисли. — Около началото на двайсети век. Реджиналд Харпър е обичал всички модерни неща и автомобилите са били едно от тях. Известно време е държал колата си в гаража за файтони, но после е започнал да използва конюшните за тази цел, а другата сграда — за склад, на втория етаж, над който е живеел градинарят. Но по-късно, вероятно през двайсетте години, дядо ми я обзавел, за да настанява гостите си в нея.
— Значи е изключено да е отсядала там или да е гостувала на градинаря, защото тогава тя вече се е появявала като призрак. Какво може да са държали там, когато в още е била гараж за файтони?
— Резервни части, предполагам. Инструменти…
— Странно е защо е вървяла към това място.
— Винаги съм се питал дали не е умряла там — сподели Харпър. — Очаквах да ми го каже по някакъв начин, когато се нанесох.
Мич насочи вниманието си към него.
— Имал ли си срещи с нея там?
— Не. Престава да навестява момчета след определена възраст. Хей, заваля сняг! — Скочи и застана до прозореца. — Може би ще натрупа. Имаш ли още нужда от мен? — попита той Мич.
— Не точно сега. Благодаря, че ми отдели време.
— Няма проблем. Чао.
Роз поклати глава, когато синът й излезе.
— Ще се опита да събере достатъчно сняг, за да замери Дейвид с топка. Има неща, които никога не се променят. Като споменах за Дейвид, той ще приготви пилешко с кнедли, ако искаш да останеш, вместо да пътуваш в този сняг.
— Само глупак би отказал да хапне пилешко с кнедли. От седмица насам постигнах известен напредък, ако елиминирането на вероятности може да се нарече така. Зачеркнах повечето кандидатки от списъка си с възможни самоличности на Амелия, поне документираните.
Роз пристъпи към работната му маса и разгледа снимките, схемите, бележките.
— А когато зачеркнеш всички документирани?
— Ще търся извън затворения кръг. Впрочем падаш ли си по баскетбола?
— Защо?
— Ходи ли ти се на мач? Спечелих два билета за срещата на сина ми утре вечер. Ще играят срещу „Олд Мис“. Надявах се да приемеш поканата ми да отидем заедно.
— На баскетболен мач?
— Просто вид развлечение сред множество хора. — Погледна я с усмивка. — Струва ми се добро начало. Предположих, че е по-вероятно да предпочетеш такава среща, вместо романтична вечеря за двама. Но ако избираш второто, следващата вечер съм свободен.
— Може би мачът ще е интересен.
Лили седеше върху килима в спалнята на Роз и удряше по бутоните на телефончето си играчка с пластмасово кученце. Майка й бе пъхнала глава в гардероба.
— Само пробвай тези сенки Роз. — Гласът ма Хейли звучеше приглушено, докато ровеше из дрехите. — Знаех, че цветът не е подходящ за мен, когато ги купих, но не устоях. На теб страхотно ще ти отиват, нали, Стела?
— Да.
— Имам свой грим, достатъчен за три жени — възрази Роз и се опита да се съсредоточи върху нанасянето му. Не проумяваше как е допуснала двете нашественички в личното ся пространство. Не бе свикнала с женска компания.
— Господи! Трябва да сложиш това!
Хейли извади панталона, който Дейвид бе убедил Роз да си купи и, който до този ден никога не бе обличала.
— Трябва да сложиш това.
— За нищо на света!
— Роз, шегуваш ли се? — Младата жена го развя срещу Стела. — Виж.
Стела погледна.
— Аз не мога да натъпча задника си в него.
— Разбира се, че можеш, разтяга се. — Хейли демонстрира. — Впрочем задникът ти е идеален, защото имаш гърди. Но крачолите са твърде дълги за теб. Сещаш ли се за пуловера от червена ангорска вълна, който Дейвид ми подари за Коледа? Би се съчетал чудесно с този панталон.
— Тогава можеш да го вземеш — предложи Роз.
— Не, ти ще го сложиш. Нали ще наглеждаш малката за минута? Ще отскоча да взема пуловера — въодушеви се Хейли.
— Няма да облека твоя пуловер. Имам предостатъчно свои. За бога, отивам на баскетболен мач.