— Това не означава, че не трябва да изглеждаш секси.
— Ще бъда с дънки.
Разочарована, Хейли се отпусна на леглото до Стела.
— Тежък случай.
— Ето, ще ползвам твоите сенки. Можем да го сметнем за компромис.
— Ще ми позволиш ли да ти избера обици?
Роз срещна погледа на Хейли в огледалото.
— Ще престанеш ли да ми досаждаш?
— Добре. — Хейли подскочи, когато Лили протегна ръчички към нея, и я грабна от пода. Придържайки детето в скута си, започна да рови в кутията с бижута на Роз с една ръка. — Каква блуза ще облечеш?
— Не зная. Някакъв пуловер.
— Зеления кашмирен пуловер — предложи Стела. — Тъмнозеления, с поло яка, и онова черно кожено яке. Дългото.
Роз се замисли.
— Добре, става.
— Тогава… ето тези. — Хейли повдигна чифт сребърни обици със спираловидни висулки. — А обувки? — обърна се тя към Стела.
— Черните полуботуши с дебел ток.
— Донеси ги, а аз ще донеса пуловера и…
— Момичета — прекъсна ги Роз, — разкарайте се. Мога да се справя и сама. — Наведе се и целуна Лили. — Вървете да си поиграете другаде.
— Да тръгваме, Хейли, преди да е решила да излезе с памучна блуза и градинарски ботуши, напук на нас. Права беше за сенките — добави Стела и задърпа Хейли към вратата.
„Може би“, съгласи се Роз. Имаха интересен кафеникав оттенък и съвсем лек златист блясък. Знаеше как да постигне най-добър ефект е тях. Беше опитна в гримирането и достатъчно суетна, за да полага усилия да изглежда добре, когато си заслужава.
Но имаше известни предимства в това, че дели дома си с по-млади жени и може да получава съвети от тях относно гардероба си, които бе готова да приеме.
Освен за панталона.
Отвори средното чекмедже на скрина, където държеше най-хубавите си пуловери. Обичаше меките матерни и се наслади на допира им, пъхайки ръце между сгънатите дрехи. Кашмир, фин памук и коприна.
Извади тъмнозеления пуловер и го разпъна.
Студът я връхлетя внезапно — като плесница — и я накара да се отдръпне назад. Застина, когато пуловерът бе изтръгнат от ръцете й и за нейно изумление полетя към отсрещната стена и падна на пода.
Коленете й се подкосиха, но запази самообладание и бавно прекоси стаята да го вдигне.
Предницата бе нацепена, сякаш някой гневно я бе раздрал с нож. Дъхът й замръзна във въздуха, докато се бореше с паниката.
— Гаден номер. Толкова си подла и жалка. Обичах този пуловер. Много. Но мога и без него, по дяволите! — Вече ядосана, тя се завъртя и зачака с надеждата да види някого или нещо, готова да се бори. — Имам и други, а ако се каниш да сториш същото и с останалите ми дрехи, ще ти кажа, че предпочитам да тръгна гола и боса, отколкото да се поддам на това изнудване. Изливай гнева си другаде.
Роз метна пуловера върху леглото си. Напосоки грабна друг от скрина и го нахлузи. Пръстите й трепереха от непримирим гняв, докато обуваше дънките.
— Сама вземам решения — гневно изръмжа тя, — никога не съм позволявала друг да ги взема вместо мен. Опитай още веднъж и ще спя с него само за да те ядосам.
Дооблече се, обу ботушите си, грабна коженото яке едва се сдържа да не затръшне вратата.
Облегна се на нея от другата страна и дълго вдишва и издишва, докато се успокои. В едно можеше да е сигурна: с Мич имаше за какво да разговарят по пътя към спортната зала.
Но изчака докато светлините на Харпър Хаус останаха далеч зад тях.
— Има няколко неща, които трябва да ти кажа, а после и за двама ни ще е най-добре да оставим бизнеса настрана за няколко часа.
— Случило ли се е нещо?
— Да. Първо, наскоро имах неприятна среща със стара позната, достойна за олимпийски медал с клюкарските си способности, развивани повече от двадесет години.
— Страхотен рекорд.
— И се гордее с това. Каза ми нещо, свързано с бившия ми съпруг, което не беше никак важно, но ме разстрои и ми причини силно главоболие, затова се прибрах, взех аспирин и реших да полежа няколко минути. Не бях заспала, а просто потънала в приятен унес… и в съзнанието си седях на пейка в градината. Беше късна пролет.
— По какво разбра, че е пролет?
— Началото на юни. Познах по разцъфналите цветя. После стана студено.
Разказа му останалото, споделяйки всяка подробност.
— Това е първият сън, за който споменаваш.
— Не беше сън. Не спях. — Роз нетърпеливо махна с ръка. — Зная, че хората често твърдят това, а само са си мислели че не спят. Но наистина бях будна.
— Добре. Щом си толкова убедена.
— Тя мислено ме пренесе там. Усещах студа. Долавях мириса на цветята… белите рози край беседката. Вятърът галеше кожата ми. Част от мен осъзнаваше, че се намирам в стаята си и лежа в леглото си с пулсиращо главоболие.