— Озадачаващо.
— Проницателен си — отбеляза тя. — Да, дезориентиращо и изнервящо. Не обичам някой да направлява мислите ми. А погледът й, когато отвори очи срещу мен в онзи гроб, бе изпълнен със странна… обич. Никога не ме е наранявала и до тази вечер не вярвах, че ще се опита да го стори.
Мич сви в една отбивка, рязко натисна спирачките и се обърна към нея. Спокойствието, което почти винаги излъчваше, бе заменено с очевиден гняв.
— Какво искаш на кажеш? Нападна ли те? За бога!
— Не мен, а хубавия ми кашмирен пуловер. Беше подарък за рождения ми ден. Имах го едва от ноември и все още съм бясна, че го съсипа.
— Опиши ми как точно стана.
Когато Роз завърши разказа си, той се облегна назад и забарабани с пръсти по волана.
— Не е искала да излезеш с мен тази вечер.
— Очевадно, но така не постигна нищо. Тук съм.
Мич отново я погледна.
— Защо?
— Казах, че ще дойда, а аз държа на думата си. Можеш да добавиш и това, че тя ме ядоса и че никога не се подавам на натиск. Накрая ще споделя, че бях любопитна да разбера дали общуването с теб в личен план ще ми допадне.
— Стреляш право в целта.
— Така е. Това не се харесва на някои хора.
— Аз не съм от тях. Съжалявам за пуловера.
— Аз също.
— Бихме могли да поразсъждаваме върху…
— Да, бихме могли — прекъсна го Роз, — но не точно сега. Да спрем за тази вечер, нека не допускаме тя да я развали. Защо не сменим темата?
— Добре. За какво искаш да разговаряме?
— Като за начало ще попитам докога смяташ да стоим тук, край пътя, и колко ще закъснеем за мача на сина ти.
— Е, добре. — Мич отново потегли. — Какво ще кажеш да започна с новината, че си наех нова чистачка?
— Така ли?
— Приятелка на приятелка на приятелка, така да се каже. Запалена е по фън шуй и се е заела да преподрежда всичко… зона на кариерата, зона на здравето, нищо не разбирам от тези неща. И ми съставя списъци с неща, които трябва да си купя, например жаба-касичка за зоната на просперитет… или нещо подобно. Китайски монети. И твърди, че трябва да имам поне едно зелено растение. Мисля, че в зоната на здравето, но не съм сигурен, а се боя да я попитам. Спомних си за онова, което ти взе от дома ми миналата пролет. Мога ли да го получа обратно?
— Спасих го от сигурна гибел.
— Не знаех, че го убивам. Дори не знаех, че се намира там.
— Няма оправдание за липсата на грижи.
— Не бъди толкова сурова. Какво ще кажеш да положа писмена клетва, че ще се грижа по-добре за него? Всъщност ще разчитам на нея да го наглежда, поне веднъж на две седмици. Ще имаш право да го посещаваш ако се безпокоиш за него.
— Ще си помисля.
Когато пристигнаха, залата вече бе пълна и витаеше атмосфера на очакване. Придвижиха се сред шумната, развълнувана публика и си проправиха път до своите места, докато двата отбора тренираха подавания на терена.
— Джош е онзи там, с номер осем.
Роз проследи с поглед високото момче в бял екип със сини кантове, което скочи напред, силно удари по таблото и я вкара в коша.
— В добра форма е.
— Достигна до десето място в листата на най-ценните млади играчи на NBA. Догодина ще играе в „Селтикс“. Трудно ми е да повярвам. Няма да се хваля цяла вечер, но имам право да го спомена.
— Преминава в професионалната лига? „Селтикс“? Хвали се колкото искаш. На твое място не бих престанала.
— Няма да прекалявам. Впрочем Джош е пойнтгард — позицията, която ръководи атаката на отбора от центъра.
Докато Мич я запознаваше с основните баскетболни термини, Роз го слушаше и отпиваше от газираната вода.
Същевременно следеше светкавичните движения на терена, бурните възгласи и отекващите удари на топката.
По време на първата четвъртина той се приближаваше да й обясни някое съдийско решение, тактика или отиграване.
До момента, в който тя скочи на крака заедно с всички останали фенове от Мемфис, които освиркаха съдията, и закрещя:
— Тези рефери имат нужда от очен хирург! Бяхме завладели позиции, нали? С три крака ли трябва да стъпим на земята? Ощетени сме, за бога!
Когато отново седна с гневна въздишка, Мич се почеса по брадичката.
— Е, или съм изключителен учител, или ти разбираш от баскетбол.
— Имам трима сина. Разбирам и от баскетбол, и от футбол, и от бейзбол. Преди време знаех доста и за професионалната борба. Но и за тримата тези етапи са минало. — Роз откъсна поглед от терена за миг и му се усмихна. — Но очевидно ти бе толкова приятно да образоваш непросветената дама, че не исках да развалям удоволствието.
— Благодаря. Искаш ли царевични пръчици?