— Сигурно. Все още не кроя подобни планове, но ако връзката й с Мич продължи, няма да й липсва компания.
— Какво? — Харпър застина, с малък фикус в ръце. — За каква връзка говориш? Тя няма връзка с него.
— Когато двама души излязат заедно няколко пъти — на баскетболни мачове, вечери и какво ли не, и или тя готви, или той черпи, бих нарекла това връзка.
— Работят по проект. Срещат се, за да се… съвещават.
На лицето й се появи хитрата женска усмивка, която той вече познаваше. Гледаше го с пренебрежение, сякаш го смяташе за нещастник, който нищо не схваща.
— Обикновено деловите срещи не завършват с дълга, страстна целувка… поне аз не съм имала този късмет от доста време насам.
— Целувка? Какво…
— Не съм ги шпионирала — припряно заговори Хейли. — Просто една вечер, докато приспивах Лили, случайно погледнах през прозореца и го видях да я изпраща. Е, донякъде проявих любопитство, защото чух колата и тогава надникнах. Ако целувката, на която станах свидетел, означава нещо, то двамата ходят сериозно.
Харпър стовари саксията на масата.
— Господи!
Хейли примигна.
— Харпър, не можеш да имаш нещо против майка ти да се среща с мъж. Би било глупаво.
— Последния път, когато имаше подобна връзка, накрая се оказа омъжена за кучи син.
— Допуснала е грешка — разпалено отвърна Хейли. — Мич не е като онова копеле Брайс Кларк.
— Откъде да знаем?
— Просто знаем.
— Не е достатъчно убедително.
— Определено не е недостоен за нея.
— Не съм казал това. Казах…
— Не бива да си враждебно настроен към него само защото не е богат и във вените му не тече синята кръв на семейство Харпър. — Хейли го смушка в гърдите. — Засрами се, говориш като сноб.
— Не съм казал нищо подобно, не се дръж като глупачка.
— Не ме наричай глупачка.
— Не съм те нарекъл глупачка. Господи!
— Точно сега нямам желание да разговарям с теб.
Тя се завъртя на пети и тръгна към вратата с гневна походка.
— Аз също не желая да разговарям с теб — извика той зад гърба й. Веднага се упрекна, но не можа да се отърси от тревожните си мисли, докато товареше касетките и буташе количката.
Настроен за кавга, потърси майка си. Откри я в градината, където наглеждаше парниците и розите, на които той бе поставил присадки по-рано през сезона.
Беше с тъмносин анорак, ръкавици без пръсти и ботуши, толкова стари и изтъркани, че цветът им вече не личеше. Приличаше по-скоро на извадена от музея, отколкото на неговата майка.
— Намери ли те Хейли? — извика тя.
— Да. Стоката е откарана.
— Знаеш ли, не е зле да направя още една оранжерия за разсаждане и да отглеждам палми. Скъпи, не мога да ти опиша колко се вълнувам за новите ти дръвчета. Клиентите много ще ги харесат. Мисля да взема една нектарина и една праскова за себе си. — Огледа фиданките, които синът й бе ашладисал и прикрепил с ветрилообразно поставени колчета. — Добра работа, Харпър, а онази круша там…
— Мамо, спиш ли с Мич Карнеги?
— Какво? — Изведнъж се обърна с лице към него и доволната й усмивка застина, а гордостта, която проблясваше в очите й, изчезна. — Какво ме попита?
— Чу ме. Искам отговор.
— И защо да отговарям на въпрос, който не е твоя работа?
— Искам да знам колко сериозни са отношенията ви. Имам право.
— Определено нямаш.
— Мълчах си за Кларк и това се оказа грешка. Няма да я повторя. Загрижен съм за теб, независимо дали ти харесва или не. Затова, ако ти не ми кажеш, ще попитам него.
— Няма да правиш нищо подобно, Харпър. — Роз се отдалечи на няколко крачки и застана с гръб към него. Познаваше я добре и беше сигурен, че тя полага усилия да потисне гнева си. И двамата имаха избухлив темперамент, който трябваше да овладяват. — Кога за последен път съм те питала с кое момиче излизаш или спиш?
— Кога за последен път съм се оженил за златотърсачка?
Роз се обърна рязко, а напиращият гняв гореше в очите й.
— Не ми натяквай за това! Няма да търпя!
— Не искам да ти натяквам. Колкото и да ми се сърдиш, докато съм наблизо, няма да допусна отново да те нарани някой. Какво знаем за него? Струва ми се, че вече прекрачва границата, като започва интимни отношения с клиентка.
— Много си проницателен в някои отношения — въздъхна дълбоко тя, — но нека те попитам нещо. Помниш ли някога да съм допуснала една и съща грешка два пъти?
— Не, поне досега.
— Вярата ти в мен е трогателна. — Роз свали едната ръкавица и я изтупа в крачола си. — Слушай какво ще ти кажа. Той е интересен и привлекателен мъж, с когото прекарах няколко приятни вечери. Има силна връзка със сина си, основана на взаимна обич, и тъй като самата аз се гордея със същото, печели симпатиите ми. Разведен е и поддържа добри отношения с майката на сина си и втория й съпруг. Това невинаги е лесно. Не е сторил нищо непочтено, дори според твоите високи стандарти.