— Високи са, щом става дума за теб.
— О, Харпър! Не съм прекалено взискателна.
— Кой иска да бъдеш? Желая само сигурността и щастието ти.
— Скъпи! — Роз пристъпи към него, обхвана лицето му с длани и леко раздвижи главата му. — Това би трябвало да е моя реплика. Ако положа тържествена клетва пред теб, че съм извлякла поука от грешката си с Брайс, ще се успокоиш ли?
— Само ако обещаеш да ми кажеш, ако той се опитва да те повлече в нежелана от теб посока.
— Чуй се какво говориш. Е, добре, обещавам.
След разговора Роз определено имаше повод за размисъл. Познаваше първородния си син твърде добре и все пак се изненада от опасенията му, които чу следобед.
Но нима на някоя майка й хрумваше, че децата й се тревожат за нея? В ума и сърцето й не оставаше място за тази мисъл, защото беше твърде заета с тревоги за тях.
Освен това едва сега осъзна напълно колко много го е разочаровала с Брайс. Беше наранила Харпър толкова дълбоко, колкото самата тя бе наранена, но навярно за него бе още по-тежко.
Дали бе извършила грях пред любимите си същества, който трябваше да изкупи, или времето щеше да излекува тази рана?
Търсейки уединение, влезе в стаята си през външния вход и свали работните си дрехи.
Тръгна към хола си с намерението да пусне музика и да прекара известно време в скициране, за да се отърси от напрежението. Но видя купчинките писма на бюрото си. Както винаги, Дейвид бе отделил личната й кореспонденция — напоследък оскъдна, защото повечето й познати вече ползваха електронната поща — от деловата и сметките.
Тъй като предпочиташе да получава първо лошите новини, седна и се залови да прегледа сметките. Сумата на разходите за къщата я накара да потръпне за миг, но това бе цената, която трябваше да плаща за толкова пространство, обитавано от толкова хора.
Извади чековата си книжка и си обеща, че скоро, най-късно през следващия месец, ще се регистрира за плащане на сметки по интернет. Разбира се, всеки месец си обещаваше същото. Но този път реши най-сетне да го изпълни. При първа възможност щеше да помоли Стела да й покаже как.
Подписа чекове за електричеството, газта, телефона и задължението по кредитната си карта. Намръщи се при вида на писмо от друга кредитна компания. Понечи да го изхвърли, предполагайки, че е рекламна брошура, но размисли и го отвори за всеки случай.
Разтвори широко очи, когато прочете общия размер на дълга. Над осем хиляди долара. Осем хиляди? Това изглеждаше нелепо, абсурдно.
Не бе ползвала кредит от тази компания и определено не бе натрупала осем хиляди задължение. Ресторанти, електроника, мъжки облекла от „Дилардс“.
Озадачена посегна към телефона, за да съобщи за недоразумението и загуби половин час в подробно преглеждане на разпечатки.
После се обади на адвоката си.
Щом задейства машината, най-сетне си отдъхна, но неприятното чувство на стягане в стомаха остана. Картата бе издадена на нейно име, с нейните данни, адрес, номер на социална осигуровка и дори моминското име на майка й. Другият потребител беше регистриран като Ашби Харпър.
„Хитро — помисли си. — Дяволски хитро“.
Не бе използвал собственото си име и не бе натрупал дълга на обичайните места, които посещаваше. Несъмнено картата вече беше унищожена. Последното плащане с нея бе извършено три дни преди блокирането й.
Проклетият Брайс бе предвидил всичко, както винаги.
„Парите не са били главна го му цел“, осъзна тя. Всичко, което си бе позволил за нейна сметка, му доставяше допълнително удоволствие, но го бе сторил, за да й създаде неприятности, да я изнерви и най-вече да й напомни за себе си. Чувстваше се почти безсилна да го спре.
Не се и надяваше да се докаже, че потребителят на картата е той и че е измамил кредитната компания. Тя щеше да загуби време и усилия, за да докаже злоупотребата, а може би и да плати съдебни такси.
Дребна, подла хитрина, напълно в негов стил.
А Харпър, горкият Харпър, се боеше, че отново може да допусне същата грешка. Не и в близките милион години.
За да има малко повече време да се опомни, пропусна вечерята и написа дълги, подробни писма на по-малките си синове, преди да се обади на Харпър.
Когато разбра, че децата са си легнали, повика Харпър, Дейвид, Стела и Хейли в главната приемна.