— Неприятно ми е да призная — гневно заговори Хейли — но си права и ми се иска да го бе казала, след като сме пребили онзи негодник. За да бъдеш готов да се застъпиш за Роз, е нужен силен характер, Харпър. Както, предполагам, и за да осъзнаеш, че не това е начинът.
Навярно беше така, но Харпър не можеше да заличи от съзнанието си размазаната физиономия на Брайс. Май беше добре, че не знаеше точно къде да го открие. О, няколко телефонни обаждания щяха да са достатъчни, но новината за тях щеше да стигне до негодника преди него.
Най-сетне призна, че Дейвид е прав.
Но не можеше да стои у дома и да нервничи. Трябваше да се погрижи за още един проблем, независимо дали майка му ще одобри това.
Все още готов за кавга, почука на вратата на Мич.
Донякъде се надяваше да го завари с друга жена. Тогава щеше да даде воля на напиращия гняв и да разбие носа му.
Мич отвори, но беше сам. Ако не се броеше звукът на телевизора, по който вървеше баскетболен мач.
— Здравей. Как си? Заповядай — покани го той.
— Искам да говоря с теб.
— Добре. Почакай — Вниманието на Мич отново бе привлечено от огромния телевизионен екран, монтиран на стената. — Остава по-малко от минута до края на полувремето. Губим с две точки. По дяволите! Скапана телевизия.
Харпър, неволно погълнат от играта, извика, когато номер осем отне топката от противниковия отбор и с изключителна грация я изстреля към коша.
— Три! Три точки. — Мич приятелски го перна по рамото. — Ето го и последния съдийски сигнал. Искаш ли нещо за пиене?
— Не бих отказал една бира.
— Нямам, съжалявам. Кока-кола?
— Става, благодаря — Харпър пъхна ръце в джобовете си, щом остана сам в стаята. Разгледа я и вдигна вежди при вида на няколко метални диска, висящи на червени панделки. — Страхотен телевизор — каза той, когато Мич се върна с кутии кока-кола.
— Най-голямата ми гордост и радост след сина ми. Седни.
— Ще карам направо. Докъде ще стигнат отношенията ви с майка ми?
Мич седна и го изгледа изпитателно.
— Не мога да ти отговоря, защото до голяма степен това зависи от нея и нейните желания. Очевидно, тъй като не съм нито глух, нито сляп или мъртъв, я намирам за много привлекателна. Възхищавам й се за това, което е постигнала, и компанията й ми е приятна.
— Ако интересът ти към нея има нещо общо с парите или общественото й положение, още сега ще те принудя да се откажеш.
Със забележително спокойствие Мич взе дистанционното управление, натисна бутона за изключване на звука и го остави.
— Прозвуча много грозно.
— Неотдавна тя преживя нещо наистина грозно.
— Затова няма да те изритам от дома си. Заради тези обстоятелства. — Мич положи усилие да преглътне обидата и да прояви търпение. — Майка ти не се нуждае от пари и обществено положение, за да бъде привлекателна. Тя е една от най-красивите и очарователни жени, които съм срещал. Изпитвам нещо към нея и вярвам, че чувствата ми са споделени. Надявам се тези чувства да се задълбочат.
— Първият ти брак се е провалил.
— Да. По моя вина. — Мич завъртя кутията в ръката си. — В хладилника ми няма бира, защото от четиринадесет години насам вече не пия алкохол. Бях алкохолик и провалих първия си брак. Разказах за това на майка ти с повече подробности, отколкото бих споделил с теб. Защото смятах, че трябва да го знае, преди да направим първите крачки към нещо, което се надявам да прерасне в трайна връзка.
— Извинявай, че те обидих.
— Не си ме обидил. Но малко ме ядоса.
— Не съжалявам за това. Става дума за майка ми, а ти нямаш представа какво преживя тя. Все още носи последиците.
— Какво искаш да кажеш, как така все още?
— Тази вечер разбра, че онзи тип си е извадил кредитна карта на нейно име… засега не може да го докаже, но със сигурност е бил той. Натрупал е дълг, за да й създаде главоболия, докато тя я закрие и се погрижи за правните подробности… и беше принудена да каже на всички ни.
Мич остави питието си, стана и закрачи в кръг из стаята. Струящият от него гняв вдъхна спокойствие на Харпър.
— Хрумна ми да го намеря и да го пребия.
— Идвам с теб.
Свитият на топка стомах на Харпър се отпусна. Това бе реакцията, с която един мъж можеше да спечели уважението му.
— Дейвид ме убеди да не го правя. Дейвид и Стела. Мама няма да го одобри за нищо на света. Това е едно от нещата, които смята за… недостойни. Ако го бях сторил, щяха за тръгнат клюки. Затова реших, вместо при него, да дойда при теб, за да излея яростта си.
— Изпълни ли мисията си?
— Струва ми се, че да.
— Това е добре. — Мич прокара пръсти през косите си. — Добре ли е тя? Как го приема?
— Както всичко. Веднага предприе стъпки, за да се справи с положението. Но е изнервена. Тревожи се, че той може да скрои номер на мен или братята ми. И се срамува. Подобни неща я карат да се чувства неловко.