Подреди кофичките, чувалите с пръст и отделните саксии или чимове. Едно от любимите й занимания бе да поставя здравите издънки там, където щеше да е домът им, докато дойде време за засаждане на открито.
Дотогава щяха да са само нейни.
Тази година експериментираше със своя смес от почва и тор. Вече над две години изпробваше рецепти и вярваше, че най-сетне е открила сполучливата комбинация и за оранжерия, и за градина. Рецептата се бе оказала добра за градините и би трябвало да е подходяща и за оранжериите.
Напълни кофичките от чувала с разбъркана смес, провери влажността и остана доволна. Внимателно отдели младите растения, захващайки ги за долните листа. Пръстта трябваше да стига до същото ниво на стъблата, както в общата тавичка, и да бъде добре отъпкана около корените от опитните и ръце.
Пълнеше саксия след саксия, поставяше етикети и си тананикаше заедно с музиката на Ениа, която звучеше тихо от музикалната уредба, съществена част от оборудването на оранжерията.
Поля ги с ниско процентен разтвор на изкуствен тор.
Доволна от напредъка, тръгна към задната врата, през която се влизаше в сектора за многогодишни растения. Нагледа наскоро поставените в почва резници, както и онези, които подготвяше повече от година и след няколко месеца щеше да изложи за продан. Поля ги, разрохка пръстта и отиде да вземе нови. Тъкмо започваше с тавичка анемони, когато Стела влезе при нея.
— Свършила си доста работа. — Стела, с вързани на опашка къдрави червени коси, огледа масите. — Очевидно.
— И оптимистично. Имахме страхотен сезон и очаквам и следващият да е такъв. Ако природата не си направи лоша шега с нас.
— Предположих, че ще искаш да видиш новите венци. Хейли се занимаваше с тях цяла сутрин. Мисля, че надмина себе си.
— Ще намина да погледна, преди да си тръгна.
— Пуснах я рано, дано не възразяваш. Все още й е трудно да свикне да оставя Лили при детегледачка, въпреки че жената е клиентка, която живее на по-малко от километър оттук.
— Всичко е наред — Роз премина на купидоновите стрели. — Не е нужно да ми докладваш за всяко свое решение, Стела. Управляваш този кораб от близо година.
— Това беше претекст да дойда тук.
Застана неподвижно, с нож в ръка, над корените на растението, от което се готвеше да вземе резник.
— Някакъв проблем ли има?
— Не. Исках да те попитам… зная, че това е твоя територия, но когато нещата се поуспокоят след празниците, мога ли да прекарвам известно време в сектора за разсаждане? Липсва ми тази част от работата.
— Добре.
Сините очи на Стела заблестяха, когато се засмя.
— Очевидно се безпокоиш, че ще се опитам да променя рутината ти, да организирам всичко по свой начин. Обещавам, че няма да го правя. Няма да ти се меся.
— Ако се опиташ, ще те изритам.
— Разбрано.
— Всъщност и аз исках да поговорим за нещо. Нужен ми е доставчик на чували качествена и евтина пръст. От половин, един, пет и десет килограма за начало.
— За какво? — попита Стела и извади бележник от задния си джоб.
— Ще започна да произвеждам и продавам своя смес за саксии. Създадох я и искам да я патентовам.
— Страхотна идея! Ще донесе добра печалба. Клиентите ще се радват да купуват пръст, смесена по тайната рецепта на Розалинд Харпър. Но трябва да предвидим някои неща.
— Вече помислих за тях. Няма да се втурна напред с главата. Ще се ориентираме към малък пазар. — С все още изцапани ръце Роз взе бутилка вода от етажерката. Припряно изтри пръсти в ризата си, преди да развърти капачката. — Искам персоналът да знае как да я пакетира, но ще пазя рецептата в тайна. Ще дам на теб и Харпър съставките и пропорциите, но не и на останалия персонал. Засега ще извършваме процедурата в главния склад. Ако потръгне, ще построим специална сграда.
— Правителствените разпоредби…
— Запозната съм с тях. Няма да използваме пестициди и съдържанието на подхранващи вещества ще бъде в нормите. — Докато отпиваше голяма глътка Роз забеляза, че Стела все още пише в бележника си. Кандидатствах за лиценз за произвеждане и продаване.
— Не си споменала.
— Не се чувствай засегната. — Роз остави бутилката и постави резника в почва за захващане. — Не бях сигурна дали да се заловя сериозно, но исках да разбера, че няма да имам проблеми с документацията. Посветих доста време на този проект. Отглеждам няколко вида върху такава почва и засега резултатът ми харесва. Изпробвам я и с други и ако отново съм доволна, ще действаме. Затова искам да добия представа колко ще ни струват чувалите с пръст и опаковките. Искам класически вид. Предполагам, че ще измислиш някакво лого. Бива те за това. „В градината“ трябва да се прочуе.