Изглеждаше дълбоко замислен и… изключително секси, призна Роз, с тези интелектуални очила и буйни разрошени коси, почти черни, с лек кестеняв оттенък.
Зад стъклата се криеха страхотни очи. Не само заради уникалния им яркозелен цвят, а защото бяха откровени и проницателни. Не можеше да отрече въздействието, което имаха върху нея.
Докато го наблюдаваше, той престана да пише за момент и прокара пръсти през косите си, промърморвайки си нещо.
Интересно бе да го чуе да мърмори под носа си, както самата тя често правеше.
Интересна бе и дългата, бавна тръпка в корема, и приятният гъдел по гръбнака, който почувства. Нима не беше приятно да се увери, че инстинктите й все още работят и една искра е достатъчна, за да ги събуди? Нима нямаше да е любопитно да види какво ще се случи, ако рискува и позволи на тази искра да запали фитила?
Когато тези мисли преминаха през съзнанието й, книгите от няколко рафта полетяха, удариха се едни в други, после в стената и накрая се озоваха на пода. Пламъците в камината се издигнаха като дълги огнени езици, а въздухът в стаята стана леденостуден.
— Господи!
Мич се изправи така внезапно, че столът му се залюля и падна назад. Успя да се наведе, за да избегне една книга и да хване друга. Когато Роз се втурна напред, всичко замря.
— Видя ли това? Видя ли? — Той се наведе, вдигна един том и бързо го остави на масата. В мелодичния му глас не се долавяше страх, а удивление. — Студена е като леден къс.
— Гневни изблици.
И тя взе книга от пода, а пръстите й почти се вкочаниха от студ.
— Страховито. Работя тук от около три. — С невинна усмивка Мич погледна часовника си. — Близо четири часа. Беше тихо, извинявай за израза, като в гробница. Досега.
— Сигурно аз съм я предизвикала. Канех се да те попитам дали искаш да вечеряш. Дейвид е сготвил.
Започнаха заедно да събират останалите съборени книги.
— Безспорно това, че се срещаме, не й харесва.
— Очевидно.
Той върна последната книга на мястото й.
— Е… какво има за вечеря?
Роз го погледна и му се усмихна. В този миг осъзна, че освен сексапил, открива у него и много други неща, които я привличат.
— Лазаня, която Дейвид характеризира като „превъзходна“. Опитвала съм я и мога да потвърдя.
— Звучи чудесно. Господи, ухаеш страхотно! Извинявай — промълви Мич, когато тя повдигна вежди, — просто изрекох мисълта си на глас. Слушай, успях да елиминирам още имена и в момента свалям от касетофона записаните досега разговори. Ще ти дам копие от файла.
— Добре.
— Ще се опитам да открия потомци на персонала и да се свържа с наследниците на — така да се каже — по-младите издънки на родословното дърво. Но най-възрастният жив член на фамилията е братовчедка ти Кларис. За щастие е местна и бих искал да разговарям с нея.
— Дано имащ успех.
— Все още живее в…
— „Ривърбенк Сентър“. Да, зная.
— Тя е с поколение по-близо до Амелия. Струва ми се, че би било по-просто, ако първо ти поговориш с нея.
— За съжаление, с братовчедка ми Кларис отдавна не си говорим и не поддържаме никакви отношения.
— Знам, че сте се скарали, но нима не би проявила интерес към работата ми, свързана с вашето семейство?
— Може би. Но със сигурност няма да отговори на обаждането ми.
— Зная доста за семейните вражди, но в този случай…
— Не знаеш нищо за Кларис Харпър. Преди години официално се отказа от фамилното си име и предпочете да се представя с първото и второто. Толкова държи на потеклото си. Никога не се е омъжвала. Според мен просто не се е намерил достатъчно мекушав и глупав човек, за да се обвърже с нея.
Мич смръщи вежди и се облегна на ръба на масата.
— Да не би това да е начин да ми кажеш, че не желаеш да й се обаждам, защото…
— Наех те да свършиш работа и не възнамерявам да те уча как да подхождаш към нея, така че няма за какво да ме упрекваш. Просто ти казвам, че тя реши да прекъсне връзка с мен и децата ми, което за мен не е трагедия. Бих могла да кажа едно-единствено добро нещо за нея: когато си науми нещо, е непреклонна.
— Но нямаш нищо против да поговоря с нея, да включа и нейните спомени.
— Не. Най-голям шанс ще имаш, ако й напишеш много официално писмо и се представиш — задължително с докторската си титла. Всички препоръки, които можеш да посочиш, ще са от полза. Ако й кажеш, че пишеш книга за историята на семейство Харпър и за теб би било голяма чест да я интервюираш, може и да се съгласи.
— Това е жената, която си изритала от къщата си, нали.
— Би могло да се каже. Не си спомням да съм ти разказвала, това?