— Кажи ми, ако ти е студено.
— Не, не усещам студ.
Цялата гореше от желание. Копнееше за ръцете му, за устните му. Надигна се под него, обзета от жажда, когато тези ръце и устни достигнаха гърдите й. Тръпката на споделено блаженство прониза тялото й.
Претърколиха се заедно и по голата им плът избиха капки пот от напиращата страст.
Завивките паднаха и светлината от пламъците заигра по телата им. В далечно кътче на съзнанието й звучаха нечии ридания, но в момента за нея съществуваше единствено нарастващата възбуда. Виждаше само него, озарен от огъня и надвесен над нея.
Надигна се, задъхана и готова да го приеме в себе си.
Останаха загледани един в друг, със слети тела. Бавните, мощни движения я увлякоха във вълна от наслада и заслепена от нея, затаи дъх.
Погледът му се плъзна по шията й, по лицето, към премрежените й очи. Ръцете и краката й се увиха около него и почувства мига, в който тя полетя. Искаше му се по-дълго да се наслади на усещането, което го завладя, когато тя затаи дъх и с дълъг, тих стон се отпусна изтощена под него.
Отново се наведе към нея за една страстна целувка преди последния тласък.
Вратите бяха затворени, както преди. Огънят тлееше. В къщата цареше тишина, спокойствие и топлина.
Роз лежеше сгушена до него в средата на леглото и се наслаждаваше на блажената умора и играта на пламъците. Ако затвореше очи, само след миг би потънала в дрямка.
— Изглежда, тя се предаде — отбеляза Мич.
— Да. Поне засега.
— Права беше за огъня. Чудесно е. Фантастично. — Надигна се и погледна лицето й. — Да съм с теб. Това е фантастично — добави и докосна челото й с устни.
— Да. — Роз се усмихна и бавно прокара пръсти през косите му. — И за мен беше фантастично. Отдавна не бях изпитвала толкова силно желание да съм с някого. Знаеш ли, имаш доста силни ръце за учен. — Леко притисна бицепсите му. — Харесвам мъже с развити мускули. Не искам да ме сметнеш за повърхностна, но няма да крия колко е приятно да лежа гола до мъж, който поддържа тялото си в добра форма.
— И аз бих споделил същото за жена с атлетично тяло. След първата ни среща те проследих с поглед, когато си тръгна. Имате страхотен задник, госпожо Харпър.
— Зная. — Роз се засмя и закачливо го шляпна отзад — Да се облечем и да слезем долу, преди всички да се приберат.
— След минута. Още в първия миг бях покорен от очите ти… никога не бих могъл да ги забравя.
— Очите ми?
— О, да. Хрумна ми, че е заради интересния им цвят на отлежало малцово уиски… някога обичах доброто уиски. Но не беше това, а съсредоточеният поглед, дързък и съвсем леко надменен.
— Моля те!
— О, да, сякаш казват: „Аз съм господарката на замъка“, и не мога да си обясня защо ги намирам за толкова секси. Би трябвало да ме вбесяват или поне да ме изпълват със страхопочитание. А не е така, всъщност ме… възбуждат.
— В такъв случай ще нося тъмни очила, за да не се възбудиш в неподходящ момент.
— Няма да има голяма полза. — Мич леко я целуна, а после се отдръпна и хвана ръката й. — Това, което изживяхме заедно, е важно за мен. Неповторимо.
Сърцето й трепна и тя отново се почувства млада и малко лекомислена.
— Да, и за мен е важно. Неповторимо.
— Положението е сериозно — каза той и доближи ръката й до устните си. — Отново ще разпалиш желание у мен и то много скоро.
Роз притисна ръката му.
— Ще видим какво можем да направим по въпроса.
Дванадесета глава
Роз последва аромата на кафе и шума, който идваше от кухнята. Мрачното, дъждовно време беше провалило сутрешният й крос и вместо това бе изминала пет километра на бягащата пътечка. Обикновено тази алтернатива й се струваше ужасно отегчителна, но днес неволно запя заедно с рекламите в паузите на „Тъдей Шоу“.
В кухнята Лили удряше по таблата пред високото си столче с ентусиазма на хевиметъл барабанист, а синовете на Стела се мръщеха над зърнената си закуска.
— Да — заяви Стела с наставническия той на сърдита майка, — и двамата трябва да сложите дъждобраните си, защото съм лоша и тиранична и искам да ви бъде гадно.
— Мразим тези дъждобрани — осведоми я Гевин.
— Така ли? Тогава защо ме умолявахте да ви ги купя?
— Тогава бяхме малки.
Сякаш в израз на съчувствие, а може би просто за забавление, Лили престана да удря с дрънкалката си и я хвърли, олигавена и изпоцапана с бебешка каша. Зорките очи на Паркър я засякоха и кучето се опита да я хване с уста, преди да падне на пода, но успя само да я отбие, така че тя се приземи в купата на Люк и разплиска съдържанието й.