Пръските мляко, които полетяха, накараха Лили да се разпищи от задоволство. Като верижна реакция, Паркър нададе пронизителен лай и започна да изпълнява кучешки номера, а Гевин се превиваше от смях.
Стела бе бърза, но Люк я изпревари, извади дрънкулката от купата и я хвърли в скута на брат си, цялата в мляко.
— Господи! — Стела грабна салфетка с една ръка, а другата повдигна предупредително, за да предотврати отмъщението на Гевин. — Не си го и помисляй.
— Съжалявам. Съжалявам. — Хейли вдигна купата и още салфетки, докато момчетата разменяха заплашителни погледи.
Запазил спокойствие, Дейвид се приближи с влажен парцал.
— Ще почистим. Калпазанка — каза той на Лили, която широко му се усмихна в отговор с пълна уста.
Роз наблюдаваше хаоса, истински развеселена.
— Добро утро — поздрави тя. Всички извърнаха глави към нея.
— Роз? — Стела я погледна учудено. — Какво правиш тук?
— Тъй като живея тук, хрумна ми да сляза, за да си взема чаша кафе. — Наведе се и закачливо целуна Лили по главичката. — Здравейте, момчета. Това момиченце има точен мерник, а? Улучва от рикошет.
Думите й им се сториха толкова интересни, че двамата престанаха да се гледат враждебно.
— Направи го пак, Лили. — Люк задърпа ръкава на майка си. — Върни й играчката, мамо, за да я хвърли още веднъж.
— Не сега. Трябва да довършите закуската си или ще закъснеете за училище.
Стела погледна часовника си и се увери, че наистина минава осем — доста след обичайния час, в който Роз излизаше от къщи.
— В купата ми има бебешки лиги — промърмори Люк.
— Тогава можеш да хапнеш кифла.
— И аз искам кифла. — Гевин побутна купата си със зърнена закуска. — Щом той може да яде кифла, и аз ще ям.
— Добре, добре.
— Ще ги донеса. — Хейли даде знак на Стела да остане на мястото си. — Това с най-малкото, което мога да направя.
— Мм, ухаят чудесно, нали? — Роз вдъхна от аромата на пресните кифли с ябълков пълнеж. Взе една за себе си и се облегна на плота, с чаша кафе в другата ръка. — Няма по-приятен начин да започнеш деня при такова време навън. Освен до вечерта да киснеш във ваната.
След като раздаде кифлите, Хейли се приближи към Стела и прошепна в ухото й:
— Някой е заредил батериите на една от нас.
Стела едва сдържа смеха си и се обърна към Роз:
— След минута ще те оставим на мира.
— Няма нужда да бързате — отвърна Роз и захапа кифлата.
— Обикновено вече си излязла преди това нашествие.
— Днес реших да поспя до малко по-късно.
— Значи онова, което чух в сутрешния репортаж — че е дошъл краят на света, — е истина. — Дейвид не се опита да прикрие самодоволната си усмивка, когато донесе каничка с кафе и допълни чашата й.
— Тази сутрин си изпълнен със злоба.
— Не съм единственият, изпълнен с нещо. Как беше… лазанята?
— Превъзходна.
Роз му хвърли одобрителен поглед над ръба на чашата си и се запита дали на челото й пише: „Наскоро ощастливена“.
— Трябва да хапваш от нея по-често. Бузите ти поруменяват.
— Ще го запомня.
— И аз с удоволствие бих хапнала една топла порция лазаня — отбеляза Хейли. — Хайде, кукличке, да те измием.
Тя вдигна Лили от високото столче.
— Вие двамата вървете горе да вземете нещата си, включително и дъждобраните — нареди Стела. — Почти стана време да тръгвате.
Помота се още минута и се обърна към Роз:
— Искаш ли да се повозиш с колата ми и да отидем заедно на работа?
— Мисля, че да.
Стела изчака, докато тръгнаха по алеята. По нейни изчисления, щяха да имат време да се отбият и до детегледачката, при която Хейли оставяше Лили.
— Снощи постигнахме голям напредък с боядисването. Ще стане страхотно, ако успеем да завършим хола преди сватбата. Много искам да си устроим малко тържество, когато сме готови. Дейвид, всички ние, Харпър, родителите ми. А, и Мич, разбира се.
— Ще бъде чудесно.
— Напоследък прекарва толкова време в къщата… имам предвид Мич, че вече е почти част от домакинството.
Роз промърмори уклончиво и Стела надникна в огледалото за обратно виждане. Видя Хейли да завърта очи и да я подканва с жест да продължи.
— Е… снощи вие с Мич… по проекта ли работихте, или се възползвахте, че сте сами в къщата, и просто си почивахте.
— Стела, не можеш ли направо да ме попиташ дали съм правила секс с него, вместо да подхвърляш намеци? От всичко на света най-много мразя заобикалките.
— Просто съм тактична — отвърна Стела.
— Не, не си.
— Казах й, че не е нужно да започва толкова отдалеч — обади се Хейли от задната седалка. — Освен това знаем, че си правила секс. Не можеш да скриеш това изражение на жена, която е имала вълнуващо изживяване.