Не можеше да не се впечатли от мъж, който с едно-единствено изречение изрази непоколебимост и трогна сърцето й.
Желаеше го. Чудесно бе отново да изпитва желание, копнеж и тази приятна, здравословна страст, която кипеше у нея. Разбира се, отдавна бе преминала етапа, на които е по-разумно да избягва интимни връзки. А и имаше достатъчно разум, за да прецени дали мъжът, с когото се среща е достоен за уважението й. Дали заслужава доверието й.
Доверие се печелеше малко по-трудно, отколкото уважение, и с цената на далеч повече усилия, отколкото бяха нужни за разпалване на страст.
Реши, че могат да започнат с това, което имат, и да видят докъде ще стигнат.
Докато вървеше по коридора, чу музика. Откъм хола й звучеше блус. Отново се намръщи, когато надникна.
На ниската масичка бе сервирана вечеря за двама: резени от печеното пиле на Дейвид, пухкаво картофено пюре, аспержи и златисти питки.
Не можеше да проумее как момчето винаги успява да приготвя любимите й ястия, когато се нуждае от утеха, но такъв бе нейният Дейвид.
Мич я чакаше на светлината на свещите и й наливаше чаша вино.
Тръпката, която прониза сърцето и корема й, бе като внезапен удар. „Сладък удар — помисли си тя, — груб и изненадващ“. Нещо много по-силно от страст, когато страстта бе единственото, което тя желаеше. Мъжът с множество драскотини по лицето и ръцете, който стоеше там, въплъщаваше много повече, независимо дали Роз го искаше или не.
Той я погледна и й се усмихна.
„Дяволска работа!“, бе единствената й мисъл.
— Решихме, че една вкусна вечеря ще ти се отрази добре — каза той. — Спокойни мигове сред бурята. Тъй като исках да поговоря с теб, без да споря, приех идеята на твоите верни воини.
— „Воини“. Интересна дума.
— Уместна. Харпър изглежда готов да извади меч, за да те закриля… предполагам, че и другите ти синове биха се държали така.
— Предпочитам да вярвам, че мога да водя битките си сама.
— Ето едно от нещата, заради които заслужаваш и тримата да се застъпват за теб. А също и Дейвид. — Мич се приближи и й подаде чашата. — Четвъртият ти син, бих казал, макар и не роден. Той те боготвори.
— Взаимно е.
— И Лоугън. Не съм сигурен дали сравнението би му харесало, но си го представям като рицар на своята кралица.
Роз отпи глътка вино.
— Не знам дали да приема това сравнение.
— Но е подходящо. — Мич повдигна чашата си с вода като за тост. — И той, като Стела и Хейли, не гледа на теб само като на работодател. А онези хлапета? Чувстват те близка и вече си неизменна част от живота им. Когато слязох на долния етаж и надникнах в кухнята, видях едно сплотено семейство. Ти си сърцето на това семейство. Ти си го създала.
Тя го изгледа втренчено и издаде дълга въздишка.
— Е, не зная какво да кажа в отговор.
— Трябва да се гордееш. Всички в кухнята ти са добри хора. Впрочем Харпър знае ли, че е влюбен в Хейли?
Приковала поглед в него, Роз се отпусна на един стол.
— Притежаваш по-силна интуиция и наблюдателност, отколкото предполагах. Отново съм впечатлена. Не, не мисля, че го знае. Поне не го е осъзнал напълно. Може би това обяснява защо тя е в пълно неведение за чувствата му. Знае, че е привързан към Лили. Струва ми се, че поне засега вижда единствено това.
— Какво е твоето отношение?
— Искам Харпър да се чувства щастлив и да има това, което е най-важно за него в живота. Да хапнем, преди вечерята да изстине.
„Тактичен начин да ми каже, че не желае повече да обсъжда интимния живот на хората от семейството си с мен“, досети се Мич. Беше си поставила ясни граници. Щеше да е интересно предизвикателство да се опита да открие кои от тях, кога и как би прекрачила.
— Добре ли се чувстваш?
— Добре съм. Наистина. Просто исках да се поуспокоя.
— Изглеждаш повече от добре. Как успяваш винаги да си толкова красива, Розалинд?
— Светлината на свещите е милостива към жените. Ако зависеше от нас, Едисон никога не би изобретил проклетата електрическа крушка.
— Ти си прелестна на всякаква светлина.
Роз повдигна вежди.
— Ако ме ласкаеш, за да ме съблазниш, докато хапваме апетитно печено пиле, и за да не те изгоня в някоя от стаите за гости след вечеря, излишно е. Искам те в леглото си.
— Все пак ще се постарая да те съблазня. Но точно сега просто изтъквам факти. Впрочем пилето е страхотно.
— Харесвам те. Откровена съм. Харесвам те такъв, какъвто си. Не долавям у теб фалшивост и прекалена показност. Нещо различно за мен в тази област.
— Не лъжа. Престанах, когато захвърлих бутилката. Поне това мога да ти обещая, Роз. Никога няма да те излъжа.
— Щом става дума за обещания, няма друго, което да ценя толкова.