— Във връзка със същата тема искам да те попитам нещо. Случилото се по-рано тази вечер, онзи малък… бунт, да го наречем, беше нещо ново, нали?
— Да, и се надявам да е било за първи и последен път.
— Никога не се е бунтувала срещу годежа и брака ти с Джон Ашби.
— Не, както вече ти казах.
— Или срещу друга твоя връзка, например с Кларк.
Роз леко сви рамене.
— Известно раздразнение от време на време, бих казала. Неодобрение, но не и ярост.
— Тогава имам теория… която може да не ти е приятно да чуеш. Но освен че няма да те лъжа, ще изричам мислите си на глас и ще очаквам същото от теб.
— Ще бъде интересно.
— Тя се нуждае от деца в къщата… носят й утеха и радост. С Джон сте искали да създадете деца и затова не е застанала против брака ви. Приемала го е като средство за постигане на целта.
— Много жестока теория.
— Нататък става още по-жестока. След като са се появили децата, вече не й е трябвал, така че смъртта му според мен е била нещо, което й се е струвало редно и дори справедливо.
Всяка капка руменина изчезна от лицето й и на него се изписа ужас.
— Ако намекваш, че е причинила по някакъв начин…
— Не. — Мич сложи ръката си върху нейната. — Не. Проявите и се ограничават в тази къща и имението. Не съм експерт по паранормалното, но ми се струва логично и правдоподобно. Всичко, което представлява тя, всичко, което има, е съсредоточено тук.
— Да. — Отново спокойна, Роз кимна. — Никога не съм имала срещи с нея отвъд границите на имението и не съм чувала друг да е имал подобни преживявания. Със сигурност щях да знам, ако се беше случвало.
— Свързана е с това място и навярно с това семейство. Но се съмнявам, че скръбта, която сте изживели ти и синовете ти, когато сте загубили Джон, я е трогнала. А е способна да се трогне. Видяхме го, когато Стела й говореше като майка на майка. Видяхме го и тази вечер, когато ти й отправи заплаха.
— Добре — кимна Роз и посегна към чашата си. — Дотук следя мисълта ти.
— Когато отново си започнала да излизаш, да се виждаш с мъже и дори да имаш любовници, тя е била само леко ядосана. „Просто неодобрение“, както би казала ти. Защото не си изпитвала дълбоки чувства към онези мъже. Не е имало изгледи да станат част от живота ти, а с течение на времето — и от тази къща.
— Искаш да кажеш, че го е знаела?
— Свързана е с теб, Роз. Знае какво става в душата ти, достатъчно, за да отгатва мислите и чувствата ти, макар и да не ги изразяваш на глас.
— Прониква в съзнанието ми — тихо каза тя. — Да, убедих се в това и то никак не ми харесва. Но какво става с теорията ти, когато добавим Брайс? Омъжих се за него. Той живееше тук. Няколко пъти тя издаде присъствието си, но нямаше нищо толкова крайно. Нищо страховито.
— Не си го обичала.
— Омъжих се за него.
— И си се развела. Не е представлявал заплаха за нея. Изглежда, го е разбрала преди теб. Поне, преди да го проумееш на съзнателно ниво. Връзката ви е била… повърхностна. Навярно, защото е бил слаб или поради някаква друга причина, не е бил заплаха, поне от нейна гледна точка.
— А ти си.
— Очевидно. Можем да предположим, че има нещо общо с работата ми, но не се връзва. Тя иска да открием коя и каква е била.
— Май си я опознал доста добре за толкова кратко време.
— Кратко, но изпълнено с важни моменти — изтъкна той. — Част от работата ми е да разбирам мъртвите. Всъщност именно тази част, доближаването до личността, ме кара да се чувствам задължен да дам най-доброто от себе си. Тя е ядосана, че ме допускаш в живота си и в леглото си.
— Защото не си слаб.
— Не съм — потвърди Мич. — И защото означавам нещо за теб или поне в бъдеще ще означавам. Ще се постарая да го заслужа, защото ние с теб вървим към нещо важно.
— Мич, не приемам връзката си с теб на шега, но…
— Розалинд! — Покри ръката й със своята и продължи да я гледа в очите. — Много добре знаеш, че се влюбвам в теб. Още от мига, в който отворих вратата на апартамента си и те видях да стоиш там. Изплашен съм до смърт, но това не променя нещата.
— Не знаех. — Роз се отдръпна, сложи ръка на гърдите си и я плъзна към шията си. Бях в неведение, също като Хейли. Мислех, че изпитваме силно влечение един към друг и взаимно уважение, както и… На какво се смееш?
— Неспокойна си. Никога не съм те виждал неспокойна.
— Не съм неспокойна. — Роз набоде последната хапка от пилешкото си. — Изненадана съм, това е.
— Истината е, че си изплашена.
— Определено не съм. — С пламнало лице, тя се отдръпна от масата. — Определено не. Е, добре, може би малко. — Стана, когато Мич се засмя. — Би трябвало да си доволен. Мъжете обичат да изнервят жените.