Стените бяха боядисани в бонбонено розово, а бежовият мокет бе почти скрит под няколко пътеки на цветя.
Из въздуха се носеше мирис като във вътрешността на кедрова ракла, забърсана с лавандулова вода.
Всичко блестеше. Струваше му се, че ако някоя прашинка се осмели да наруши това съвършенство, кроткото кученце веднага ще се втурне да я отстрани.
— Седнете, ако обичате. Ще уведомя мис Харпър, че сте тук.
— Благодаря, госпожице…
— Поулсън. Джейн Поулсън.
— Поулсън? — Проследи в паметта си разклоненията на родословното дърво. — Значи сте нейна роднина по бащина линия.
На бузите й изби съвсем лека руменина.
— Да. Внучка съм на братовчедка й. Извинете ме.
„Горкото момиче“, помисли си той, придвижи се между мебелите и се настани на едно от неудобните кресла.
Няколко секунди по-късно чу щракване и стъпки и пред него се появи самата дама.
Въпреки че беше много слаба, не би я нарекъл крехка, независимо от възрастта й. Тялото й изглеждаше жилаво. Носеше рокля в наситено лилаво и се подпираше на абаносов бастун с дръжка от слонова кост.
Белите й коси бяха оформени в старомодна прическа, а по лицето й, изпито като тялото, имаше безброй бръчки, които прозираха под силния руж. Тънките й устни бяха оцветени в яркочервено.
На ушите и шията й висяха перли, а пръстите и бяха отрупани с пръстени, лъскави като месингови топчета.
Кутрето я следваше неотлъчно.
Готов да влезе в ролята си, Мич се изправи и дори леко се поклони.
— Мис Харпър, голяма чест е да се запозная с вас. — Хвана подадената ръка и я доближи до устните си. — Задължен съм ви, че ми отделихте време. — Връчи й цветята и бонбоните. — Малък знак на благодарност.
Тя кимна, което би могло да се приеме като израз на одобрение.
— Благодаря. Джейн, натопи тези прекрасни рози в кристалната ваза. Можете да седнете, доктор Карнеги. Бях много заинтригувана от писмото ви — продължи тя, настани се на канапето и подпря бастуна на страничната облегалка. — Не сте родом от Мемфис.
— Не, госпожо. От Шарлот, където все още живеят родителите ми и сестра ми. Синът ми следва в университета тук и аз се преместих, за да съм близо до него.
— С майка му сте разведени, нали?
„Направила е проучване — помисли си Мич. — Е, добре, и аз знам доста неща за нея“.
— Да, госпожо.
— Не одобрявам развода. Бракът не е просто прищявка.
— Разбира се, че не е. Признавам, че вината лежи главно върху моите плещи. — Не откъсваше поглед от проницателните й очи. — Алкохолик съм и въпреки че се преборих с този порок преди много години, страданието, което причиних на бившата си съпруга, е непоправимо. Радвам се, че тя се омъжи повторно за почтен човек, с когото поддържам приятелски отношения.
Кларис нацупи начервените си устни и кимна.
— Уважавам хората, които поемат отговорност за прегрешенията си. Който не носи на пиене, да не пие. Толкова е просто.
„Стара кукумявка“.
— Аз съм живото доказателство.
Тя все още седеше с изправен гръб въпреки близо осемдесетте си години.
— Преподавател ли сте?
— Изнасял съм лекции. В момента съм изцяло ангажиран с проучвания и писане на книги за семейни истории и биографии. Миналото на родовете ни предопределя нашето настояще.
— Разбира се. — Отмести поглед към Джейн, която внесе цветята. — Не, не тук — сопна й се тя. — Ето там, и внимавай. Донеси нещо разхладително. Гостът ни заслужава поне елементарно гостоприемство. — Отново насочи вниманието си към Мич. — Значи се интересувате от историята на семейство Харпър?
— Много.
— Тогава навярно вече знаете, че от векове насам това семейство е важна част от обществото на Шелби Каунти. Всъщност и на щата Тенеси.
— Да, отлично знам това и се надявам да помогна повече хора да узнаят за приноса ви. Именно затова се обръщам към вас за съдействие. Бих искал да чуя спомените ви и евентуално да ми предоставите писмени сведения, които ще са от полза за съставянето на подробна история на фамилията Харпър.
Мич вдигна поглед към Джейн, която влезе с чайник и чаши върху голям поднос.
— Нека ви помогна.
Когато се приближи към нея, видя плахо да обръща очи към леля си. Очевидно смутена, все пак му позволи да вземе подноса от ръцете й.
— Благодаря.
— Налей чая, момиче.
— Госпожица Поулсън е внучка на ваша братовчедка по бащина линия — непринудено започна Мич и се върна на мястото си. — Предполагам, че за вас е утеха да имате роднина толкова близо до себе си.
Кларис царствено вдигна глава.
— Дългът към семейството е на първо място. Очевидно вече сте напреднали с проучването.