— Бабини деветини! — Мич леко примигна. Не си спомняше да е чувал някой да употребява този израз при нормален разговор. — Призраци. Мислех, че човек с вашето образование притежава повече здрав разум.
— Както скандалите, мис Харпър, така и призраците придават пикантност. А легендата за Печалната невеста е популярна в този край. Не мога да не спомена за нея, ако искам книгата ми да е изчерпателна семейна история. Щеше да е странно за толкова стара и внушителна къща да не се носят легенди, че е обитавана от духове. Навярно неведнъж сте слушали за това в детството си.
— Зная легендата, но дори като дете бях разумна и не вярвах в подобни небивалици. Някои ги намират за романтични, но не и аз. Ако сте добър и опитен в професията си, със сигурност ще откриете, че никоя от невестите на семейство Харпър не е умряла млада в тази къща… твърди се, че призракът е на млада жена. Поне откакто са плъзнали тези измислици.
— Което е било…?
— По времето на дядо ми според всички разкази. Вашата схема тук — потупа по папката — опровергава тези глупави твърдения. Баба ми доживя до преклонна възраст, както и майка ми. И лелите ми не са починали млади. Прабаба ми и всичките й деца, оцелели до петата си година, са живели до над четиридесет.
— Чувал съм предположения, че призракът е на по-далечна роднина или дори на прислужница.
— Еднакво нелепо.
Мич се усмихна любезно и кимна в знак на съгласие.
— Все пак са част от легендата. Значи, доколкото знаете, никой от семейството ви не е имал истинска среща с легендарната Невеста?
— Разбира се.
— Жалко би се получила интересна глава в книгата. Надявах се да открия човек, който може да разкаже такава история или я е описал в дневник. Но що се отнася до дневниците, само ако е правдоподобно. Надявам се да добавя цитати от тях в книгата си, за да покажа човешката страна на тази семейна история. Имате ли дневник, запазен от майка ви баща ви или друг от предците ви? Може би на баба ви на майка ви или на някоя леля или братовчедка?
— Не.
С крайчеца на окото си той видя как Джейн отвори уста сякаш да каже нещо, но бързо я затвори.
— Надявам се да поговорим по-задълбочено за конкретни случки или забавни истории, които бихте искали да споделите. Ако пожелаете да ми предоставите снимки, ще ги копирам на свои разноски за публикуване в книгата.
— Сериозно ще си помисля и ще се свържа с вас, когато взема решение.
— Благодаря. Наистина оценявам времето, което ми отделихте. — Мич се изправи и й подаде ръка. — Семейството ви представлява голям интерес за мен и беше удоволствие да разговарям с вас.
— Довиждане, доктор Карнеги. Джейн, изпрати госта.
На вратата той подаде ръка на Джейн, погледна я право в очите и й се усмихна.
— Радвам се, че се запознахме, госпожице Поулсън.
Продължи към асансьора и се залюля на пети, докато чакаше вратите да се отворят.
Старицата упорито премълчаваше нещо. И кроткото кученце го знаеше.
Роз тръгна към дома през своята гора в чудесно настроение. Наближаваше голямото пролетно откриване. Сезонът щеше да започне с бум, очакваше я дълга и изтощителна работа. И всяка минута от нея щеше да й достави огромно удоволствие.
Продажбите на пръст за саксии вече бяха потръгнали и в разгара на сезона десеткилограмовите чували щяха да се занижат като върволица през вратата.
Просто го виждаше.
Представяше си всичко: пролетното жужене във въздуха, слънчевите лъчи, проникващи между клоните, умората в пренапрегнатите си мускули.
Нищо чудно, че и сега усещаше умора, след такава нощ. „Четири оргазма, невероятно!“ Мич държеше на думата си. „Остани с мен — бе казал — и няма да ти е за последно“.
Беше й го доказал през нощта.
Бе правила секс два пъти за една нощ и си струваше да огради датата с червено в календара си.
С Джон… бяха твърде млади и не можеха да се наситят един на друг. Дори след раждането на децата страстта помежду им не охладня.
После измина дълго време, докато позволи на друг мъж да я докосне. Ако трябваше да е честна пред себе си, не бе изживявала близост с никого, освен физическа.
Брайс не бе достигнал до вътрешната й същност. Известно време търсеше причината за това в собствената си натура. Не го бе обичала, не и дълбоко в себе си. Беше харесвала компанията му и определено я бе привличал физически.
Глупаво от нейна страна, но сега това нямаше значение. Сексът си бе струвал, съвсем достатъчно за нея тогава. Бе чувствала нужда от компания, от партньор.
След развода, а и доста време преди него, бе живяла в пълно въздържание. Неин собствен избор, оказал се добър.