Преди да срещне Мич.
Сега той бе преобърнал живота й и тя благодареше на Бога за това. И за облекчението да знае, че сексуалният и нагон работи нормално.
Когато й призна, че се влюбва в нея, я накара да почувства леко свиване в стомаха. Любовта все още означаваше важни неща за нея. Брак и семейство. Твърде съдбовни неща, за да ги приема на шега.
Никога не би приела брака на шега и затова не можеше да гледа несериозно на любовта.
Но можеше да се наслаждава на близостта си с него, както през тази вълшебна нощ.
Докато вървеше през моравата, видя първите нарциси, разцъфнали в яркожълто. Хрумна й да вземе ножици и да отреже от тях за вазата в спалнята си.
На няколко крачки от къщата вдигна поглед към верандата и махна с ръка на Стела и Хейли.
— Усещам мириса на пролет — каза тя. — Нямам търпение да започнем… — Замълча, когато видя лицата им. — И двете изглеждате угрижени. Неприятности?
— Не точно. Днес намина госпожа Хагърти — започна Стела.
— Някакъв проблем с нея?
— Не с нея. Интересуваше се как си, дали си добре.
— Защо да не съм?
— Тревожи се дали не си разстроена заради сцената на сбирката на градинарския клуб.
— О! — Роз сви рамене. — Би трябвало да ме познава по-добре.
— Защо не ни каза? — попита Стела.
— Моля?
— Тя каза, че онази кучка, онази ходеща кукла Барби, те е обидила пред всички — намеси се Хейли. — Че е разпространявала лъжи и клюки и те е обвинила в тормоз над нищожеството, на чиято въдица се е хванала.
— Явно сте научили повечето факти. Би трябвало да добави, ако не го е направила, че Манди си тръгна с подвита опашка, определено по-засрамена от мен.
— Ти не ни каза — повтори Стела.
— Защо да ви казвам?
Тонът на Роз издаде отегчение.
— Защото независимо коя от двете ви е била по-засрамена, случката те е разстроила. И въпреки че си ни шефка и прочее…
— И прочее?
— И малко страховита — добави Стела.
— Малко?
— През последната година страхът доста намаля.
— Аз не се боя от теб — каза Хейли, но се приведе, когато срещна хладния поглед на Роз. — Е, не много.
— Въпреки че сме твои подчинени, ние сме и приятелки. Поне така мислехме.
— О, за бога! При момичетата всичко е много по-сложно, отколкото при момчетата. — Въздишайки, Роз се отпусна на люлката на верандата. — Разбира се, че сме приятелки.
— Е, щом е така, особено защото и трите сме жени — продължи Хейли, щом се настани до нея, — би трябвало да споделиш с нас, когато някаква кучка с кльощав задник се заяжда с теб. Как иначе ще знаем, че заслужава да я мразим и в червата? Как иначе ще измислим куп гадни реплики за нея? Ето една например. Знаеше ли, че седемдесет и три процента от жените, известни с галени имена, са празноглави кукли?
Роз остана замислена за миг.
— Това факт, за който си прочела ли е, или току-що го измисли?
— Е, добре, измислих го, но се обзалагам, че тя е от жените, които продължават да се подписват с галените си имена и да рисуват сърчица около тях след дванайсетата си година. Празноглава кукла.
— Просто е наивно младо момиче, повярвало на един опитен лъжец.
— Предпочитам да я наричам „кукла“.
— Не е имала право да говори така за теб, било лице в лице или зад гърба ти — заяви Стела и седна от другата страна на Роз.
— Вярно, нямаше право и си получи заслуженото. Е, добре, малко ме разстрои. Не обичам личните ми проблеми да бъдат обсъждани на обществен форум.
— Ние не сме обществен форум — решително заяви Хейли.
Роз потупа и двете по бедрата.
— Както казах, жените са много по-сложни създания от мъжете. Макар и самата аз да съм жена, мисля, че разбирам мъжете по-добре. Честна дума, не исках да нараня чувствата ви, като запазя нещо подобно за себе си.
— Просто държим да знаеш, че винаги ще бъдем до теб, за добро или лошо.
Думите на Хейли я трогнаха.
— Тогава трябва да знаете, че отдавна съм прогонила Манди от съзнанието си, както постъпвам с всички хора, неозначаващи нищо за мен. Точно сега не желая да развалям настроението си с мисли за нея. Когато една жена, особено на крачка от петдесетте, си е намерила любовник, който се представя толкова добре два пъти за една нощ, че са й нужни пръстите на двете ръце, за да преброи преживените оргазми, последното, за което иска да мисли, е някаква зле възпитана малка глупачка. — Отново ги потупа по бедрата и се изправи. — Ето че споделих с вас нещо хубаво — каза тя и бавно закрачи към къщата.
— О! — възкликна Хейли и едва успя да затвори зяпналата си уста. — Това е невероятно. Колко пъти мислиш, че я е ощастливил? Най-малко шест?