Тъкмо беше влязла в оранжерията за разсаждане, за да си почине от множеството клиенти и да реши какво да прехвърли в търговската част, когато при нея нахълта Сиси.
— Роз, отчаяна съм.
Роз сви устни. Изрусените коси на обикновено безупречно издокараната Сиси бяха разрошени, а в очите й се четеше паника.
— Очевадно е. Какво се е случило? Фризьорката ти се е пенсионирала? Или масажистката ти е избягала с някой музикант?
— О, не се шегувай. Говоря сериозно. — Тя забърза между масите към Роз. — Ще ни гостуват родителите на съпруга ми.
— Аха.
— Съобщиха ми го тази сутрин и сякаш хвърлиха бомба. Пристигат само след два дни. Мразя, когато някой си въобразява, че винаги е добре дошъл.
— Те са ваши близки.
— Още по-лошо, ако питаш мен. Знаеш, че свекърва ми се заяжда с мен. От двайсет и шест години не е престанала. Ако не се бяха преместили в Тампа, сега щях да съм или в лудница, или в затвор за убийство. Нуждая се от помощта ти, Роз.
— Няма да я убия вместо теб, Сиси. И приятелството си има граници.
— Можеш да ми помогнеш. — С присвити очи Сиси се огледа наоколо. — Обзалагам се, че тук има разни интересни отрови, от които да сипя в мартинито й и да сложа край на този ад. Ще ги държа в резерв, за всеки случай. Знаеш ли какво ми каза тя?
— Предполагам, че ще го чуя.
— Че се надява все още да не съм купила нов килим за трапезарията и докато е тук, с удоволствие щяла да излезе по магазините и да намери най-подходящия. Да не съм се тревожела за времето, което ще й отнеме това, защото, откакто двамата с Дон се пенсионирали, имала предостатъчно. Скоро съм щяла да разбера какво е, защото съм наближавала тази възраст. Представяш ли си?
— Аз съм почти на твоите години, така че, като се замисля, може би ще намеря някоя отрова тук.
— О, не съм ти разказала и половината. Ако започна, цял ден няма да си тръгна, но ще ти спестя останалото, защото животът ми виси на косъм. Започна да ме мъмри, че си губя времето да чета за растенията, вместо да го посветя на градината на дома, който нейният син ми е осигурил.
— Имате красив двор.
Според Роз можеше да бъде и по-красив, но бе добре поддържан.
— Тормозеше ме, както винаги, и изтърсих, че напоследък полагам къртовски труд да направя нови лехи и какво ли още не. Просто си измислях, Роз, и сега, ако не ми помогнеш, ще разбере за опашатата ми лъжа.
— Ако искаш, ще изпратя Лоугън. Мога да попитам Стела за графика му, но…
— Разминах се с нея, докато вървях насам. Каза, че ще бъде зает, без никакъв прозорец, през следващите две седмици. — Сиси събра ръце пред гърдите си като за молитва. — Умолявам те, Роз. Отложи някой от ангажиментите му и го изпрати при мен. Само за два дни.
— Не мога да прекъсна работата му на друг обект… но почакай — каза Роз, когато видя сълзи в очите й. — Ще измислим нещо. Два дни — въздъхна тя. — Ще ти струва скъпо.
— Няма значение. Парите са най-малкият проблем. От това зависи животът ми. Иначе ще се наложи да хвана самолет до Тампа още тази нощ и да я убия, докато спи.
— Тогава да се залавяме да спасим твоя и нейния живот.
Роз си представи новия облик на градината й и започна да снове из оранжериите, за да набави всичко необходимо. Сиси не смееше дори да мигне, докато гледаше как подбира цветя, храсти и декоративни дръвчета, саксии и сандъчета.
— Харпър, трябва да отскочиш до къщата и да докараш пикапа ми. Ще натоварим тези неща и ще те открадна за няколко часа… Стела, кажи на Лоугън да дойде тук, когато приключи за днес. Ще се наложи да поработи извънредно. Може да вземе набелязаните дръвчета и да ги докара на този адрес. — Написа го на парче хартия. — И ти ела с него. Можеш да ми бъдеш полезна с усета и ръцете си.
— Нима мислиш, че е възможно да свършим работата за два дни? — попита Стела.
— Ще се справя за по-малко време, защото с толкова разполагам.
Обичаше предизвикателствата. Нищо друго не можеше да отклони мислите й от проблемите така, както ровенето в пръстта.
Измерваше, отбелязваше, пресмяташе, поставяше торфен мъх, заравняваше.
— Обикновено отделям повече време за подготовка на почвата. Преобразяването на една градина е важно събитие.
Сиси прехапа устни и нервно усука гердана си от перли около пръстите си.
— Но можеш да го направиш.
— Малко са нещата, които не мога да направя с растения и пръст. Това е дарбата ми. — Кимна към Харпър, който вече инсталираше декоративна метална решетка. — И неговата. Днес ще научиш нещо. Сложи чифт ръкавици, Сиси. Ще се потрудиш и това, което си казала, няма да е лъжа.
— Нямам никакви угризения, че я излъгах.