Выбрать главу

Все пак сложи ръкавиците.

Роз й обясни с простички термини, че ще създадат градина, която ще изглежда добре през всички сезони и ще впечатлява свекърва й — по което и време на годината да реши да й гостува. Ириси, карамфили и камбанки. Бързо разцъфтяващи дамски сърца и кандилки. С пролетни луковици, интересно подредени едногодишни растения и зеленината на по-късно цъфтящи цветя пространството щеше да е запълнено.

Когато масивните сандъчета се изпълнеха с цветове, щеше да се получи красива гледка, която дори една заядлива свекърва би харесала.

Остави Сиси да засади петльовия гребен и игликата и се отдалечи да изравни и разрохка старите лехи.

След още един час осъзна, че към всичко, което бе донесла, могат да добавят и още.

— Харпър? — Попи потта от челото си с ръка. — Взе ли мобилния си телефон?

Синът й отмести ръце от увивните растения, които прикрепяше към решетката, и потупа джобовете си.

— Тук някъде е. Може би в пикапа.

„Каквато майката, такъв и синът“, помисли си Роз, махна с ръка и отиде да потърси телефона. Обади се на Стела и изреди още цял списък от необходими неща. Не се съмняваше, че управителката ще ги въведе в компютъра, ще издаде фактура и ще се погрижи да бъдат доставени.

Засади кани до задната ограда синя салвия и африкански маргаритки. После седна на пети, когато Сиси дойде при нея и й донесе висока чаша.

— Лимонада. С мама я направих. За изкупление на греховете. Маникюрът ми е съсипан — каза тя, подавайки чашата на Роз. — Вече усещам болка в части на тялото, които бях забравила, че имам. Не зная как можещ да вършиш това.

— А аз не разбирам как ти можеш да играеш бридж всяка седмица.

— Е, всеки има различни интереси, предполагам. Дължа ти много повече от чека, който подписах.

— О, ще подпишеш още няколко, преди да свършим.

Сиси притвори очи.

— Ханк ще ме убие. Ще извади железен лост и ще ме налага до посиняване и смърт.

— Не мисля, че ще го направи. — Роз се изправи, подаде й празната чаша и се почеса по гърба. — Ще бъде доволен и горд… и трогнат, че си положила толкова усилия и дори си пожертвала маникюра си, за да направиш къщата ви по-красива за гостуването на родителите му. За да покажеш и на него, и на тях колко много цениш дома, който ти е осигурил.

— О! — На лицето й бавно се появи усмивка. — Много умно казано, Розалинд.

— Това, че нямам съпруг, не означава, че не разбирам от тези неща. Предупреждавам те, че ако не се грижиш за всичко това както трябва, не Ханк, а аз ще те пребия до безсъзнание.

Сиси погледна разрохканата пръст, наполовина засадените лехи, лопатите, търнокопите и чувалите с пръст и тор.

— Ще изглежда красиво в завършен вид, нали?

— Имай ми доверие.

— Имам. Пълно. Може би сега не е най-подходящият момент да ти кажа, че синът ти е дяволски красив млад мъж. Сърцето ми едва не спря, когато му подадох чашата с лимонада и ми се усмихна. Мили боже, сигурно момичетата падат в краката му като покосени.

— Никога не е имал проблем с намирането на приятелка. Но връзките му не траят дълго.

— Все още е млад.

Когато се прибра, навън вече бе тъмно. Изпоцапана и малко скована от болки, подаде глава през вратата на библиотеката, преди да се качи по стълбите. Бе видяла колата на Мич отпред.

— Работиш до късно, а? — попита тя.

— Да. Ти също.

— Имах невероятен ден. Стори ми се безкраен. Ще отида да сваля от себе си няколко пласта мръсотия, а после ще ям до пръсване.

— Искаш ли компания? Трябва да ти съобщя няколко неща.

— Добре, заповядай.

— Цял ден ли си игра в калта?

— По-голямата част. Спешна градинарска помощ. — Погледна към него през рамо и широко му се усмихна, когато той тръгна нагоре по стълбите. — Приятелка, неочаквано гостуване на свекъра и свекървата, която има пасивно-агресивни наклонности, и желание от страна на снахата да натрие носа й. Резултатът е значителна печалба за фирмата ми и страхотен ден за мен.

Влезе направо в банята и свали блузата си.

— Отдавна не се бях занимавала сериозно с проектиране и оформяне. Почти бях забравила какво е да заровя ръце в пръстта на нечия градина и да създам нещо.

Съблече се, докато говореше, без да се бави, пъхна дрехите си в коша за пране и се отправи към душа, за да пусне водата и провери температурата. Мич стоеше на прага и я слушаше.

— Голяма неразработена площ с нереализиран потенциал. Би трябвало да се чувствам виновна, че й взехме пари за толкова приятно прекарани часове. Но ги заслужихме.

— Ти и кой друг?

— Трябваше да свикам цялото си войнство. — Роз влезе под душа. — Харпър дойде с мен, а по-късно пристигнаха Лоугън и Стела като подкрепление. Създадох най-хубавата целогодишна градина. Още сега изглежда великолепно, а след няколко седмици ще разцъфнат лилии и баптиста, после спарея, сини камбанки, градински чай и напръстник. Харпър сложи чудесна медна решетка с клематис и три хортензии. А когато се появи и Лоугън… — Роз замълча и подаде глава с мокри коси. — Отегчавам те.