— Не. Не разбирам всичко, което казваш, но не съм отегчен. Изглеждаш въодушевена.
— Така е. Утре сутринта ще намина за няколко довършителни стъпки и за да уредим окончателната сметка. Навярно ще припадне, когато чуе цифрата, но наистина ще шашне свекърва си.
— Все още не си ми отговорила за онова растение от моя апартамент. Казах ти за какво ми е нужно, за фън шуй.
— Не.
Мич изчака пет секунди, през които звучеше единствено шуртенето на водата. И се засмя.
— Мисля, че това е достатъчно ясен отговор. Знаеш, че съм интелигентен и отговорен и мога да се науча как да полагам елементарни грижи за едно растение.
— Вероятно, но вече имаш черна точка, Мич. Можем да поговорим за изпитателен срок. Заплаших, че ще накажа Сиси, ако не поддържа това, което създадох за нея. Чух я да моли Лоугън да наминава два пъти в месеца, за да прави каквото е необходимо, и нямам нищо против. Всеки трябва да знае границата на възможностите си.
— Поливаш го, слагаш го на слънце. Ще се справя.
— Това далеч не е всичко. Би ли ми подал кърпа? — Роз спря водата, взе кърпата и започна да подсушава тялото си. — Имаме толкова работа, че почти не ми остава време да мисля за друго. Освен това наближава сватбата на Стела. Има и неща, свързани с този проект, за които трябва да се погрижа.
Мич продължи да я гледа, докато тя нанасяше крем по тялото си и ароматът му се смесваше с този на сапуна и.
— Ще се справим.
— Откакто открих фирмата, зимите отлитат неусетно. През зимата има много повече неща за вършене, отколкото хората предполагат. Ето че отново е пролет. Не мога да повярвам, че…
Роз смръщи вежди и между тях се образува лека вертикална бръчка. Внимателно завъртя капачката на крема.
— Току-що го осъзна, нали? — попита той.
— Кое?
— Ние двамата, сега. — Мич остана на мястото си и тя мина покрай него, за да извади чисти дрехи от скрина си. — В края на работен ден разговаряме, докато си под душа. Като женени.
Роз облече сив клин и тениска.
— Какви чувства събужда това у теб? — попита тя.
— Не съм напълно сигурен. Мисля, че леко ме изнервя. Но дълбоко в себе си съм спокоен. А ти?
Докато подсушаваше косите си, Роз го изгледа изпитателно.
— Нов брак не просто не влизаше в плановете ми, а беше сред първите десет неща, които се бях зарекла да избягвам. Наред с отровните змии, киселинните дъждове, вируса Ебола и прочее.
Мич се усмихна и отново се облегна на касата.
— Говориш в минало време.
— Добър слушател си. Първия път се влюбих съвсем млада и се омъжих. Бях щастлива и ще обичам Джон Ашби до края на живота си. Ще го виждам в синовете, които създадохме заедно, и ще зная, че нямаше да ги имам, ако любовта ни не беше толкова голяма.
— Хората способни да обичат така, са благословени.
— Да, разбира се. Вторият път се чувствах самотна. Момчетата бяха поели по свой път и къщата ми се струваше пуста и тиха. Бях тъжна. Гордеех се, че съм изгледала такива мъже, но бях дяволски тъжна. — Роз се върна в банята, за да окачи влажната кърпа, и намаза лицето си с дневен хидратиращ крем. — Имах нужда от нещо, което да прогони тази тъга, или поне мислех, че имам. Исках да споделя останалата част от живота си с някого. Избрах човек, който, преди да опозная вътрешната му същност, ми изглеждате подходящ. Тази грешка ми струваше скъпо. В емоционално и финансово отношение.
— И затова би подходила много предпазливо към идеята за трети брак.
— Да. Но съм влюбена в теб, Мичъл.
Долови вълнението в очите му и през тялото й премина тръпка при мисълта, че причината е тя.
Мич понечи да се приближи, но спря, явно разбрал, че Роз иска той да изчака. „Още една приятна тръпка — помисли си тя, — да бъда толкова добре разбирана“.
— Не очаквах отново да обикна някого с цялото си сърце. Затова допуснах грешката с Брайс. Омъжих се за човек, към когото не изпитвах дълбоки чувства. Все пак бракът е огромна крачка. Надявам се, нямаш нищо против да ти кажа кога съм готова да я направя.
— Съгласен съм да почакам, защото те обичам, Розалинд. Грешките, които допуснах по-рано, нараниха хората, които обичах. Няма да ги повторя.
Тя пристъпи към него.
— Неизбежно е да допуснем нови.
Мич се наведе и докосна устните й със своите.
— Но няма да са непоправими.
— Мисля, че можем да бъдем щастливи. Какво ще кажеш да слезем да видим какво е приготвил Дейвид. След това ти ще ми разкажеш как е минал денят ти, след като кова дълго ти говорих за своя.