— Ще дойдеш да си го вземеш — каза той.
Когато доближи цветето до пръстите й, Лили направи три плахи крачки.
— Господи! Боже мой! Видя ли? Тя проходи! Видя ли я?
— Разбира се. — Харпър помогна на детето да се задържи на крака, когато то стисна цветето в юмручето си. — Браво! Видя ли, че можеш?
— Тя направи първите си крачки. — Хейли заподсмърча и изтри сълза. — Сама дойде при теб.
Смутен, както винаги, когато види сълзи, Харпър вдигна поглед.
— Извинявай. Трябваше ти да държиш цветето.
— Не, не ти се сърдя. Тя проходи, Харпър. Моето момиченце. Видях първите й стъпки. О, трябва да се похвалим на всички! — Хейли затанцува, вдигна Лили и я накара да се засмее, докато се въртеше с нея в кръг. — Да покажем на всички колко си умна. — Изведнъж спря и въздъхна. После докосна бузата на Харпър с устни. — Сама дойде при теб — повтори тя и забърза към голямата къща с детето на ръце.
Роз обичаше да пие кафе на верандата, загледана в пробуждащите се градини. Чуваше момчетата на Стела, които играеха с кучето, и гласовете им връщаха стрелките на времето към годините, когато бе слушала своите синове.
Изпитваше удоволствие да седи така привечер и да се наслаждава на нежната синя светлина и уханието на пролетните цветя в тишината. Още по-приятно й беше, когато имаше настроение за компания. Сега отпиваше от кафето си, докато Стела, Лоугън, Дейвид и Мич разговаряха до нея.
Искаше й се да са тук и Харпър, и Хейли. Но Харпър не вдигаше телефона, както често се случваше, а не бе успяла да открие Хейли и детето й.
— Тя каза, че толкова е харесал всичко, че сам предложил да излязат да купят нови мебели за верандата. — Стела допи чая си с лед. — Рядко съм виждала толкова доволни клиенти… както и толкова бързо създаден и изпълнен проект за оформяне на градина. Лоугън трябва да взема пример от теб, Роз.
— Познавах и двора, и клиентката… достатъчно добре, за да съм сигурна, че промените ще й харесат. И да предвидя, че ще помоли Лоугън да се грижи за поддържането на градината.
— Не бих понесла да съм толкова наплашена от свекърва си. — Стела се усмихна на Лоугън. — Моята е бижу.
— И тя мисли същото за теб, което доста улеснява живота ми. — Той повдигна бирата си за тост. — Дните ти са преброени, Червенокоске.
— Няма и две седмици. А трябва да свършим още хиляди неща. Всеки път, когато си помисля, че положението е под контрол, изниква още нещо. Планирането на малка, скромна сватба се оказа доста сложно.
— Казваш „да“, а после хапваш торта — каза Лоугън и бъдещата му невеста го стрелна с поглед.
— Джолийн ни оказва неоценима помощ — продължи тя. — Както и майката и сестрата на Лоугън, макар и от разстояние. Не знам как бих се справила и без теб, Дейвид.
— Хвърли ми букета — и сме квит.
— Като заговорихме за мащехата ти — намеси се Роз. — Днес се обадих на Джолийн.
— Така ли?
— Ако има човек, който да познава всички в Шелби Каунти, това е Джолийн Дули. Спомних си, че има приятелка, която е управител на малка галерия и магазин за сувенири в центъра. Джейн ще се яви там на интервю за работа в сряда следобед.
— Бързо действаш — отбеляза Мич.
— Момичето отчаяно се нуждаеше от помощ. Ще видим как ще се справи. Сестрата на друга приятелка на Джолийн работи в агенция за недвижими имоти. Оказа се, че има малък апартамент на шест преки от галерията, който се дава под наем и ще бъде освободен след няколко седмици, а хората, които би трябвало да се нанесат тогава, са се отказали.
— Ти правиш чудеса — възхити се Мич.
— Не, просто знам кого да помоля да ги направи.
— Мислиш ли, че ще го извърши? — попита Лоугън. — Да напусне Кларис и да ти донесе дневниците? Както я описа, струва ми се, няма тази смелост.
— Някои хора я нямат. А други откриват, че са я притежавали, но просто са забравили. Млада е и не може да се каже, че има много… силен дух. Но макар и да й казах да не се чувства задължена, сигурна съм, че ще държи да ми се отблагодари за работата и апартамента. Друг въпрос е дали ще събере смелост да изпълни този дълг.
— А ако не го направи? — попита Мич.
— Тогава навярно с братовчедката Риси ще трябва да си поговорим на четири очи. Имам няколко скрити коза и ако се наложи, ще ги извадя.
Дейвид се приведе към нея и очите му светнаха.
— Кирливи ризи? Какви например?
— Прегрешения на хора от семейството, които тя не би искала да излязат наяве, а ще я уверя, че ще светнат като коледни лампички, ако не ми върне нещата, които е отмъкнала от Харпър Хаус. — Докосна брадичката му. — Но засега ще си останат мои малки тайни.
— Извинете за прекъсването. — Роз се обърна, както и всички други, когато чуха развълнувания глас на Хейли. Лицето й сияеше, докато задъхано бързаше към масата. — Тя проходи. Сама отиде при Харпър. Три крачки!