Единственият начин да им го докаже беше Лили да демонстрира новото си умение още веднъж. Но коленете й се свиваха всеки път, когато Хейли я побутнеше напред. Предпочиташе да пълзи по верандата или да се опитва да се качи на стола на Роз.
— Кълна се, че проходи! Може да попитате Харпър.
— Вярвам ти. — Роз повдигна Лили и потърка нос в бузката й. — Шегуваш се с майка си, а? — Стана от масата с Лили в ръце, взе бисквита и я подаде на Хейли. — Вече можеш да започнеш да използваш една от най-важните родителски тактики. Подкупване. Ела тук. Покажи й бисквитката.
Когато Хейли изпълни наставленията й, Роз се наведе и помогна на Лили да стъпи на крака.
— Харпър я примами с цвете.
— Това момче знае как да очарова момичетата. Хайде, малката! Отиди да си я вземеш.
Насърчавана от бурни аплодисменти, Лили изпълни представлението си, седна на пода и изяде бисквитката.
Другите влязоха в къщата, а Роз и Мич останаха да поседят навън в здрача.
— Ще се обидиш ли, ако кажа, че си прекрасна почетна баба?
— Все още е малко прибързано да се нарека баба, но тъй като обичам това момиченце повече, отколкото ако беше моя плът и кръв, не, няма да се обидя. Направила е първите си крачки към сина ми. Към Харпър. Не мога да не изтъкна, че това е важно.
— Хейли не излиза с никого, нали?
— Целият й живот се върти около Лили. Но е млада и пълна със страст. Рано или късно ще се появи някой. Що се отнася до Харпър, загубих броя на момичетата, които идват и си отиват. Все още не е довел никоя да се запознае с мен. И това е важен факт.
— Като заговорихме за синовете си, моят има нова приятелка. Местно момиче. Родителите й членуват в твоя клуб. Ще присъства на пролетния бал утре вечер. Нямам търпение да ви запозная.
— Аз също нямам търпение да се запозная с него. Кое е момичето?
— Казва се Шелби. Предполагам, че е кръстена на областта, Шелом Форестър.
— Светът е малък и пренаселен. Да, познавам Джан и Куил, родителите на Шелби. Познавам и нея, чудесно момиче е. Точно сега отношенията ми с тях са… напрегнати. Куил има някакъв общ бизнес с Брайс и ситуацията между нас е малко сложна. Но това не засяга никого другиго.
— Никъде другаде роднинските връзки и отношенията между хората не са така сложни, както в Юга.
— Предполагам, че си прав, и го споменавам само за да знаеш, ако доловиш известно напрежение. Но възнамерявам да се държа изключително учтиво, така че няма причина да се безпокоиш.
— Не съм обезпокоен, независимо дали си решила да бъдеш любезна или не. Какво ще кажеш да се поразходим? Ще хвана ръката ти и ще намерим някое сенчесто и уханно кътче в градината, където ще мога да те целуна.
— Струва ми се добра идея.
— Правиш нещо чудесно за Джейн Поулсън.
— Може би, но мотивите ми не са особено възвишени.
Мич се засмя и повдигна ръката й към устните си.
— Ако винаги имаше благородни мотиви, едва ли щях да те намирам за толкова очарователна.
— Обичам остроумните комплименти. Да отидем до конюшните. Ще ти покажа гроба на кучето Спот.
— Искам да го видя. Може би е подходящо място да споделя с теб една нова теория, върху която размишлявам от известно време.
Докато вървяха по пътеката, Роз прецени развитието на цветята си и зорко огледа за плевели.
— Хайде, изплюй камъчето.
— Не съм напълно сигурен как ще я приемеш. Разглеждам дати, събития, ключови моменти и хора и се опитвам да открия нишки, които ги свързват с Амелия.
— Хм… тази конюшня винаги ми е харесвала така, както изглежда, затова реших да я оставя непокътната. Като реликва от миналото. — Роз вдигна глава, сложи ръце на кръста си и огледа рушащите се стени и посивелите дървени греди. — Не е зле да я ремонтирам. Може би ще го направя, ако внуците ми си падат по конете. Никой от синовете ми не проявяваше интерес. Мисля, че това е мания, която обхваща по-скоро момичетата на определена възраст.
Остана загледана в постройката, проследи провисналия покрив, катерливите и влачещите се растения и декоративните треви, които бе засадила, за да й придаде очарованието на запуснатост.
— Прилича на нещо, което можеш да видиш във филм или в книжка с приказки — отбеляза Мич.
— Точно това ми харесва в нея. Баща ми я изостави и не направи нищо, за да я запази. Спомням си, че искаше да я събори, но баба ми го помоли да не го прави. Казваше, че е важна част от имението и че й харесва. Гробът е отзад — продължи тя. — Извинявай, Мич, прекъснах те. Увлякох се в спомени. Кажи ми каква е теорията ти.