Балната зала бе украсена с примигващи лампички и гирлянди от пролетни цветя. Сервитьорите пъргаво обслужваха гостите на бара или сновяха между тях с табли с напитки и хапки. Заблестяха диаманти и заискряха изумруди, когато двойките превзеха дансинга със стъпките на песента „Sing, Sing, Sing“ на Гудман.
— Да, също като във „Филаделфийска история“.
— Какво?
Мич погледна Джош със съжаление.
— И преди „Терминатор“ се правеха филми.
— Щом казваш, татенце. Къде е гаджето ти? — попита синът му.
— Изчезна някъде. А, ето я, идва насам.
— Извинявайте, заприказвах се и не можах да се измъкна. Здравей, Шелби. Изглеждаш чудесно.
— Благодаря, госпожо Харпър. Страхотна рокля. Джош ми каза, че ще дойдете с баща му.
— Радвам се най-сетне да се запозная с теб, Джош. Баща ти не престава да говори за теб.
— Както и аз за него. Да седнем някъде и да видим кой какво е говорил за другия.
— С удоволствие.
— Виждам родителите си ето там. — Шелби кимна към една маса. — Искам да те запозная с тях, Джош, баща ти също. След като изпълня дълга си, можем да потанцуваме.
— Щом планът е такъв. Татко каза, че разбирате от растения, госпожо Харпър.
— Роз. Да, така е.
— А той ги убива — добави Джош, докато вървяха между хората.
— Видях го с очите си.
— Повечето се самоубиват още щом го видят.
— Млъкни, Джош.
— Искам да бъде предупредена — широко се усмихна той на баща си. — Шелби каза, че живеете в онази великолепна къща, покрай която минахме.
— Семейството ми живее в нея от много години.
— Огромна е и изглежда супер. — Джош леко извърна глава към баща си със закачлива усмивка. — Напоследък татко прекарва доста време там.
— Работя — промълви Мич и смушка сина си в ребрата, както навярно често бе правил през годините.
— Надявам се скоро и ти да ми погостуваш.
Роз се спря до масата, на която Джан и Куил разговаряха с приятели.
— Привет на всички. — Както очакваше, Джан застина и леко пребледня. Роз нарочно се наведе и бързо я целуна по бузата. — Изглеждате прекрасно.
— Мамо, татко. — Шелби представи всички един по един. — Това са Джош Карнеги и баща му, доктор Мичъл Карнеги. Родителите ми, Джан и Куил Форестър, и господин и госпожа Рентоу.
Куил, набит мъж с умело прикрито плешиво теме, се изправи, за да стисне ръката на Мич, после на Джош и накрая кимна на Роз.
— Как си, Розалинд?
— Чудесно, Куил. Как е бизнесът?
Той застина за миг, но кимна:
— Върви.
— Радвам се да го чуя. Джан, Шелби е станала истинска красавица. Сигурно много се гордееш с нея.
— Разбира се. Не знаех, че познаваш кавалера й.
— С баща му сме големи приятели. — Роз засия и хвана Мич под ръка. — Всъщност Мич прави проучване за историята на семейство Харпър. Разкрива всичките ни тайни и скандали. — Шеговито завъртя глава и се засмя. — Тук, в Шелби Каунти, обожаваме скандалите, нали?
— Ето откъде ми е познато името ви — обади се Рентоу. — Чел съм една от книгите ви. Интересувам се от родословия. Интересна тема.
— Съгласен съм. Историята на семейство Харпър ме събра с Роз. — С галантен жест Мич повдигна ръката й към устните си. — Винаги ще съм благодарен на предците й.
— Знаете ли — продължи Рентоу, успях да проследя собственото си родословие до династията Файф в Шотландия.
— Наистина ли? — Мич се заинтригува. — Потомък на Дънкан Пфайф, преди да промени изписването на името?
— Да, точно така. — Рентоу завъртя стола си към него с явно задоволство. — Искам да направя по-подробни проучвания. Предполагам, че вие можете да ми помогнете.
— С удоволствие.
— Какво ще кажете всички да поседнем за малко? — предложи Шелби. — Ще се опознаете, докато…
— Очакваме други приятели — прекъсна я Джан. — Масата ни е заета. Сигурна съм, че Розалинд и доктор Карнеги могат да си намерят друга. Така на всички ще ни бъде по-удобно.
— Мамо! — укорително прошепна Шелби.
Роз се усмихна приветливо и отвърна:
— Вече имаме маса, благодаря. Всъщност се канехме да отвлечем тази красива млада двойка. Шелби, искаш ли да ти покажа къде сме седнали, а Джош и Мич да ни донесат по нещо за пиене?
Тя хвана момичето под ръка и заедно се отдалечиха.
— Госпожо Харпър… съжалявам, госпожо Харпър. Не разбирам какво става.
— Не се тревожи. Да поседнем и да ми разкажеш как се запозна с този красив младеж, преди да се върнат. Можеш да ме наричаш Роз. В края на краищата тук сме на двойна среща.
Роз предразположи момичето с непринуден разговор, докато кавалерите им донесоха напитки и мезета. Едва когато Джош поведе Шелби към дансинга, даде воля на гнева си: