— Как издържаш всичко това? — процеди накрая Таерин, омерзен от ситуацията, в която се е озовал. — Един живот сред изроди!
Тамарай настръхна, като го чу, и отговори бавно и внимателно.
— Ще се отнасяш почтително и с уважение към моите приятели. През годините научих, че те са по-приятна компания от елфите като цяло, били те светли или тъмни.
— Това е отвратително — почувства се скандализиран Таерин, — по-лошо дори от родоотстъпничеството на предателя Алтиарин.
Когато чу името на легендарния герой от Ледената планина Тамарай се усмихна.
— Моят брат, рицарят Камарай от Белия двор е добър приятел на лорд Алтиарин. Може би ще успее да ви уреди среща. Чувал съм, че лорд Алтиарин изпитва ненавист към жреците на Рамакар.
Студена пот изби по челото на Таерин и накара черната му коса да залепне. Той нямаше да се бои от изменника, ако разполагаше с магията си. Без нея обаче трябваше да разчита на бойните си умения, а здравият разум му нашепваше, че те биха се оказали съвсем недостатъчни при среща с предателя на техния род.
Най-накрая, след дълго ходене, стигнаха замъка на така наречения крал на джуджетата. На Таерин му се стори като още по-голяма тиква. Установи със смес от презрение, присмех и съжаление, че джуджетата също имат нещо, което трябва да минава за аристокрация, тъй като представителите на вида им от двореца бяха облечени с лъскави дрехи и приличаха на огромни сливи, на които някой болен мозък е прикачил крайници и брада.
Таерин и останалите минаха по ниски коридори, осветявани от факли, за да се озоват накрая в широка тронна зала, чиято подредба уби всичко естетическо, останало в душата на жреца. В центъра ѝ вместо трон имаше огромен мек стол, на който някакво старо джудже беше заспало. Жрецът за пореден път прокле злата съдба, обрекла го да общува с такива низши форми на живот, и си наложи да остане спокоен, докато капитанът на кораба, който събуди владетеля, му обясни за какво точно е дошъл.
Кралят на джуджетата отвори гуреливите си очи, изсумтя нещо и загледа Таерин с неприкрита враждебност.
Жрецът отвърна на погледа му.
— Кой си ти и за какво си дошъл тук? — попита владетелят на джуджетата.
Таерин се замисли дали да отвърне на родния си елфически и да изчака Тамарай да преведе, но в крайна сметка се въздържа. Първо, той не искаше да мисли, че има нещо общо с Тамарай, било то и езика. Второ, за жалост, през последните години се бе научил да използва общия диалект, характерен за целия свят на Тарр. Това бе съгласно декрет, издаден от самия Черен крал, който искаше неговите поданици да се разбират с пришълците, залели Иррхас-Аббат като тъмна река.
— Нося ви мрачно предупреждение — отвърна навъсен жрецът. — Нашият бог, великият Рамакар, чиято слава е вечна, е пленен.
Джуджетата се разшумяха и се спогледаха един друг, а кралят и капитан Буч си размениха няколко думи.
— И казваш, че това е лоша новина? — усмихна се накрая властелинът на джуджетата.
— Ако позволите… — намеси се Казарада.
— Не позволявам — пресече я Таерин и продължи: — Освен него пленници са и боговете от вероломното му семейство, изкуфялата Всемайка и нейният бръщолевещ глупости син Томан.
Някои от джуджетата започнаха да боботят, възмутени от обидите на Таерин, но кралят се намръщи.
— И как можеш да знаеш това?
— От небето се спусна Сталкер на Мрака, един от ангелите на нашия господар. Самият той ни разказа това.
Джуджетата започнаха да говорят още по-силно.
— Що за нелепа история е това? — намръщи се кралят. — И къде е този ангел сега?
Таерин притвори очи.
— Мъртъв. Победен и вероятно унищожен.
В тронната зала настъпи тишина.
— От кого? — попита кралят на джуджетата.
— От създание, което дойде в нашия град, представяйки се като Прастария. Зад неговите лилави одежди се криеше самоличността на Ми-Го, представител на Великата раса от древни времена.
— На кои? — не разбра кралят.
— На Великата раса — ядоса се Таерин, — глух ли си, старче?
Джуджетата се развикаха възмутено, а неколцина от тях свалиха мускетите си и ги насочиха към жреца.
— Ако мога да се намеся… — пристъпи напред Тамарай.
— Не съм давал разрешение — отвърна високомерно жрецът.
— Не питах теб — не му остана длъжен Тамарай и се поклони пред краля. — Нашият надменен гост се изразява недискретно, но това, което казва, е повод за тревога, кралю. Ми-Го са раса от много дълбока древност, която ненавижда всичко живо, не само елфите. Ако техен представител се е завърнал, черни времена очакват целия континент на Тарр.